Решение № 8871 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х.И.К. с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, [жк], [заличен тест], срещу Решение № 13871 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1353 по описа за 2025 г. на Административния съд – Варна в отхвърлителната му част, както и по негова частна жалба срещу същото решение в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на К. против мълчалив отказ на директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна по негово Заявление, рег. № 051725/30.05.2025 г. в частта, досежно исканите пълни преписи от Акт за смърт на С. П., починал на 07.10.1940 г. и Акт за смърт на А. П., починала на 21.07.1967 г. (или 21.07.1964 г.) и производството по делото в посочената част е прекратено.

С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалбата на К. против мълчалив отказ на директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна по негово Заявление, рег. № 051725/30.05.2025 г. в частта, досежно исканите пълни преписи от Акт за смърт на С. П., починал на [заличен тест] и Акт за смърт на А. П., починала на [заличен текст] (или [заличен текст]) и производството по делото в тази част е прекратено. Със същото решение е отхвърлена жалбата на К. против мълчалив отказ на директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна по негово Заявление, рег. № 051725/30.05.2025 г. в частта, досежно исканите пълни преписи от Акт за смърт № 522/23.06.1937 г. на А. А. К.; Акт за смърт на А. К., починал на [заличен текст]; Акт за смърт на Д. С., починала на [заличен текст]; Акт за смърт на Х. С., починал на [заличен текст] и Акт за раждане на Ю. С. П., родена на [дата].

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която е отхвърлена жалбата на К. против мълчалив отказ на директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна по негово Заявление, рег. № 051725/30.05.2025 г. в частта, досежно исканите пълни преписи от Акт за смърт № 522/23.06.1937 г. на А. А. К.; Акт за смърт на А. К., починал на [заличен текст]; Акт за смърт на Д. С., починала на [заличен текст], Акт за смърт на Х. С., починал на [заличен текст] и Акт за раждане на Ю. С. П., родена на [дата].

Касационният жалбоподател поддържа становище за постановяване на съдебното решение в обжалваната част при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото, като преписка, на компетентния административен орган с указания за ново произнасяне и извършване на исканата административна услуга. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, както и на адвокатско възнаграждение в полза на представляващия го адвокат за оказана му безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

Ответникът – директор на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна с адрес в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“ № 43, оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на решението в обжалваната част. Претендира присъждане в полза на Община Варна на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в по-голям размер от този за административни дела без материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Частният жалбоподател обжалва Решение № 13871/10.12.2025 г. по адм. дело № 1353/2025 г. на Административния съд – Варна в прекратителната му част, имаща характер на определение. С доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, иска отмяната му с произтичащите от това последици.

Ответникът – директор на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна с адрес в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“ № 43 не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Касационната и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, адресат на обжалваното решение и определение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК.

Разгледани по същество, касационната и частната жалба са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Административният съд – Варна е приел, че е сезиран от Х. И. К. с жалба против мълчалив отказ на директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна да се произнесе по негово Заявление, рег. № 051725/30.05.2025 г. за издаване на заверени преписи от: 1. Акт за смърт № 522/23.06.1937 г. на А. А. К.; 2. Акт за смърт на С. П., починал на [заличен текст]; 3. Акт за смърт на А. П., починала на [заличен текст] (или на [заличен текст]); 4. Акт за смърт на А. К., починал на [заличен текст]; 5. Акт за смърт на Д. С., починала на [заличен текст], 6. Акт за смърт на Х. С., починал на [заличен текст] (или на [заличен текст]); 7. Акт за раждане на Ю. С. П., родена на [дата].

Съдът е установил следното от фактическа страна:

На 30.05.2025 г. първоинстанционният и касационен жалбоподател подал до дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна „Заявление за издаване на препис-извлечение от акт за смърт за втори и следващ път“, рег. № 051725 – услуга № 9130, с което поискал да му бъдат издадени заверени преписи – копия от актовите книги на следните актове:

1. Акт за смърт № 325/02.04.1957 г. на И. К. К., роден [заличен текст] г. (баща на Х. К.);

2. Акт за смърт № 1847/27.07.1993 г. на Й. К. К., родена [заличен текст] (майка на Х. К.);

3. Акт за смърт № 522/23.06.1937г. на А. А. К. (прабаба на Х. К.);

4. Акт за смърт № 528/1969 г. за смъртта на [заличен текст] на З. А. К. (баба на Х. К.);

5. Акт за смърт № 931/1930 г. за смъртта на [заличен текст] на К. Н. К. (дядо на Х. К.);

6. Акт за смърт на С. П., починал на [заличен текст] (дядо на Х. К.);

7. Акт за смърт на А. П., починала на [заличен текст] (или [заличен текст]) – баба на Х. К.;

8. Акт за смърт на А. К., починал на [заличен текст] (прадядо на Х. К.);

9. Акт за смърт на Д. С., починала на [заличен текст] – сестра на бабата на Х. К.;

10. Акт за смърт на Х. С., починал на [заличен текст] (или на [заличен текст]) – съпруг на сестрата на бабата на Х. К.;

11. Акт за раждане на Ю. С. П., родена на [дата]., свидетелство за свето кръщене [заличен текст] (майка на Х. К.);

12. Акт за брак № 302/24.08.1908 г. за брака на К. К. и З. А. (дядо и баба на Х. К.);

13. Акт за брак № 358 от 02.08.1931 г. за брака на И. К. и Й. К. (баща и майка на Х. К.).

На 10.06.2025 г. преписката по заявлението на К. е приключена, като на заявителя са предоставени съхранените в дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна актове по гражданско състояние за лица с установена родствена връзка с Х. И. К. а именно: Акт за смърт № 325/02.04.1957 г. на И. К. К., роден [заличен текст]; Акт за смърт № 1847/27.07.1983 г. на Й. К. К., родена [заличен текст]; Акт за смърт № 528/1969 г. за смъртта на [заличен текст] на З. А. К.; Акт за смърт № 931/1930 г. за смъртта на [заличен текст] на К. Н. К.; Акт за брак № 302/24.08.1908 г. за брака на К. К. и З. А.; Акт за брак № 358/02.08.1931 г. за брака на И. К. и Й. К..

По отношение на останалите заверени преписи от актове за смърт на лицата А. А. К., С. П., А. П., А. К., Д. С. и Х. С., както и от акта за раждане на Ю. С. П. административната услуга не е извършена и не е постановяван изричен отказ.

Съгласно отговор на първоинстанционната жалба, вх. № 10468/20.06.2025 г. (л. 2 от първоинстанционното дело), в регистрите по гражданко състояние – акт за смърт, съхранени в дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна не са открити данни за лицата С. П., А. П. и Д. С.. В същото писмо е посочено, че в регистрите по гражданско състояние – акт за раждане, съхранени в дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна не са открити данни за лице с имена Ю. С. П., както и че за лицата А. А. К., А. К. и Х. С. не са открити данни в регистъра на населението относно родствената им връзка със заявителя. Отбелязано е, че към преписката не са приложени документи, удостоверяващи качеството на наследник на Х. И. К. спрямо посочените лица.

Според Акт за раждане № 1286/1941 г. (л. 14 от първоинстанционното дело), жалбоподателят Х. И. К. е роден на [заличен текст] и е син на Й. К. К. и И. К. К. (второ по ред дете). Същите, съгласно Акт № 358/1931 г. (л. 13, пак там) са сключили брак на 2 август 1931 г. В акта за брак И. К. К. е посочен като син на К. К. и К. К. К., а Ю. К. К. е посочена като дъщеря на К. Н. К. и З. К. К..

От свидетелство за свето кръщене от 30.01.1911 г. (л. 17, пак там), обявление в Държавен вестник, бр. 168/25.10.1930 г. (л. 4 от административната преписка) и Удостоверение на Окръжен съд – Варна (л. 19, пак там) съдът е установил, че Ю. С. П. е родена на [заличен текст], като с Определение № 4006/18.10.1930 г. на Окръжен съд – Варна по гр. дело № 664/1930 г. е допуснато осиновяването й от К. Н. К. и З. К. К..

Съгласно препис – извлечение от Акт за смърт № 1847/27.07.1993 г. (л. 15, пак там), издаден от Община Варна, Й. К. К. е починала на [заличен текст] в гр. Варна.

Съгласно Акт за смърт № 528/1969 г. (л. 21, пак там), З. А. К. (родена на [дата].) е починала в гр. Варна на [заличен текст].

Според Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. № РД25015002ВН_001ОД/19.09.2025 г. (л. 60, пак там) за З. А. К. е посочен баща А., починал, без данни за ЕГН, дата на раждане и дата на смъртта, а като дете е посочена дъщеря – Й. К. К., починала на [заличен текст]. За синове на Й. К. К. са посочени жалбоподателя Х. И. К. и П. И. К., починал на [заличен текст]. Като деца на П. И. К. са посочени В. П. К. и Д. П. К..

Съгласно Удостоверение за наследници, изх. № 10-00-227/06.07.2015 г. на Община – Бургас (л. 77, пак там), С. П. С., роден на [дата]. е починал на [заличен текст] в Бургас с наследници по закон А. К. П. – съпруга, починала; Й. С. М. – дъщеря, починала; П. С. П. – син, починал; К. С. П. – син, починал; Д. С. Р. – дъщеря, починала; М. С. П. – син, починал; С. С. П. – син, починал; А. С. А. – син, починал. Според вписана в удостоверението забележка, „в том 16, стр. 294/1934г. при [заличен текст]е отразена сестра – Й. И. – Варна; В текст НБД на брат А. е отразена сестра Д.“.

Според Удостоверение за наследници, изх. № 37183/25.09.2025 г. (л. 67, пак там) А. А. К. е родена на [дата]. и е починала на [заличен текст] – Акт за смърт № 0522/23.06.1937 г. Същата е съпруга на А. К. С., роден на [дата]., починал на [заличен текст]. Има дъщеря – Д. А. С., родена на [дата]., починала на [заличен текст], съпруга на Х. С. С., роден на [дата]., починал на [заличен текст] г.

Съобразно удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 24.09.2025 г. (л. 69, пак там) на Д. А. С. (дъщеря на А. А. К. и А. К. С.), същата има син С. Х. С., роден [заличен текст] г. и починал на 06.01.1942 г. Според Удостоверение за наследници, изх. № 37181/26.09.2025 г. (л. 70, пак там), наследник на Д. А. С. е нейният съпруг. В това удостоверение е посочено, че „В Рег. на населението няма данни за наследници по права и съребрена линия.“.

Според извлечение от гробен картон за гробно място в кв. 25, ред VІІ, гроб № 9 (л. 119, пак там), лицето, което ще се грижи за гроба на А. К., е З. К..

При така установената фактическа обстановка, Административният съд – Варна е формирал следните правни изводи:

Преценил е частична недопустимост и неоснователност на първоинстанционната жалба в допустимата й част. Разгледал е подробно условията и реда за гражданска регистрация на физически лица, уредени със Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Съобразил е разпоредбите относно Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН). Като се позовал на чл. 88 и чл. 88а ЗГР, е посочил, че длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението на актовете за гражданско състояние издават удостоверение за раждане, удостоверение за сключен граждански брак, препис-извлечение от акт за смърт, както и препис-извлечения, пълни преписи или заверени копия на актове на 1. лицето, за което се отнася актът за раждане, на неговите родители/законните му представители; 2. страните по акта за сключен граждански брак; 3. наследниците на починалото лице от акта за смърт; 4. трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 88а, ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Отчел е посоченото в нормата на чл. 88а, ал. 3 ЗГР, че документите по чл. 88 ЗГР може да се издават и изпращат и при служебно писмено поискване от община или държавен орган, когато това е свързано с административното обслужване на лицата, вписани в акта. Подчертал е, че данните от регистрите на актовете за гражданско състояние се предоставят при спазване на разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), на Закона за защита на личните данни и на други специални закони. Приел е за недопустима, на основание чл. 159, т. 1 АПК, жалбата на Х. И. К. срещу мълчалив отказ на директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна по Заявление на лицето, рег. № 051725/30.05.2025 г. в частта му относно исканите пълни преписи от актове за смърт на С. П. и А. П.. Като съобразил данните от писмо-отговор на първоинстанционната жалба, вх. № 10468/20.06.2025 г. и Удостоверение за наследници на л. 77-85 от първоинстанционното дело, е счел, че след като лицата, от чиито актове за смърт се искат пълни преписи са били вписани в регистрите на Община Бургас и събитието – смърт за тях е отразено в регистрите на Община Бургас, кметът на Община Варна, съответно оправомощеният от него директор на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна, не са компетентни да се произнесат по заявлението. Преценил е, че доколкото е сезиран некомпетентен да извърши услугата орган, не е налице формиран мълчалив отказ по заявлението на първоинстанционния и касационен жалбоподател.

Решаващият състав на Административния съд – Варна е преценил допустимост на първоинстанционната жалба в частта й относно обжалването на мълчалив отказ на директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна да предостави на К. исканите пълни преписи от актове за смърт на А. А. К., А. К., Д. С. и Х. С.. Приел е, че такъв мълчалив отказ е формиран след 06.06.2025 г. Счел е, че жалбата е неоснователна, тъй като, от една страна в регистъра на населението не са открити данни за родствена връзка между жалбоподателя и лицата А. А. К., А. К. и Х. С., а от друга – представените от К. доказателства за родствена връзка с тези лица не обосновават извод за съществуването на такава. По отношение на Д. С. е посочил, основавайки се на данните по делото, че не са открити данни в регистрите по гражданско състояние – акт за смърт, съхранени в дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна. Отчел е Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на З. А. К. на л. 60 от първоинстанционното дело - баба по майчина линия на К., в което А. К. и А. К. не фигурират като нейни родители, нито има данни, че сестра на З. е Д. С., както твърди жалбоподателят. Обърнал е внимание, че в удостоверенията за наследници на А. А. К. (л. 67) и А. К. С. (л. 68) е вписана само една дъщеря – Д. А. С., за която в представеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на л. 69 от първоинстанционното дело са вписани само данни за съпруг – Х. С. С., син – С. Х. С. и родители – А. А. К. и А. К. С.. Формирал е извод, че К. не се легитимира като лице по чл. 88а, ал. 1 т. 3 ЗГР, имащо право да иска издаването на пълни преписи от актовете за смърт на посочените лица. Приел е, че по казуса не е налице и хипотезата по чл. 88а, ал. 2 ЗГР. Обосновал се е, че К. не се явява лице, упълномощено от наследниците, нито удостоверява наличие на инициирано производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Допълнил е, че обосноваването на правен интерес с родословно проучване не попада в хипотезите, в които ЗГР позволява осигуряване на достъп до данните.

На следващо място съдът е разгледал законосъобразността на мълчаливия отказ, досежно искания акт за раждане на Ю. С. П., родена на [дата]. Установил е за безспорно, че Ю. С. П. и Й. К. К. са едно и също лице, което е майка на К.. Приел е, че след като в подаденото заявление лицето, от чийто акт за раждане се иска пълен препис, е идентифицирано само с три имена и дата на раждане, без посочване на ЕГН за да се направи връзка между Ю. С. П. и Й. К. К., органът, бидейки обвързан от предмета на искането, се е произнесъл по това, с което е сезиран. Извел е извод за неоснователност на първоинстанционната жалба и в тази й част.

Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната инстанция преценява съдебното решение като валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал по делото относимите доказателства, които е анализирал подробно и е формирал правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд.

Разпоредбата на чл. 88а, ал. 1, т. 3 ЗГР разпорежда, че препис-извлечение от акт за смърт се издава само на наследниците на починалото лице. Съгласно чл. 88а, ал. 2 и ал. 3 ЗГР препис-извлечението от акт за смърт може да се издаде и на трето лице, въз основа на нотариално заверено пълномощно, издадено на третото лице от наследниците на починалото лице или по реда на ГПК и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а така също да се издаде и изпрати при служебно писмено поискване от община или държавен орган, когато това е свързано с административното обслужване на лицата, вписани в акта.

Наследниците по закон на починало лице са физически лица, намиращи се в семейноправна връзка с наследодателя, изразяваща се в родство или брак с него. Родството е връзка, основана на произхода, като роднини по права линия са лицата, произхождащи едно от друго. Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото (чл. 74, ал. 2 от Семейния кодекс (СК)). В чл. 5 – чл. 8 от Закона за наследството (ЗН) са визирани четири реда наследници по закон. Данните за родствена връзка и за наличие на брак се извличат от регистрите за гражданско състояние (за раждане, брак и смърт). За доказване на семейно положение и съществуващо родство по права и съребрена линия се издава Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки – чл. 15 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. (Наредба/та).

Обосновани на данните по делото са изводите на съда, че мълчаливият отказ на компетентния административен орган да предостави на К. препис-извлечения от актове за смърт на А. А. К., А. К., Д. С. и Х. С. е законосъобразен, доколкото касационният жалбоподател не е сред правоимащите да получи исканите документи, тъй като не е доказал, че има родствена връзка с тези лица.

Съгласно отговор на първоинстанционната жалба, вх. № 10468/20.06.2025 г. (л. 2 от първоинстанционното дело), в регистрите за гражданко състояние – акт за смърт, съхранени в дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна, не са открити данни за лицето Д. С.. В същото писмо е посочено, че не са открити данни в регистъра на населението за родствена връзка между заявителя и лицата А. А. К., А. К. и Х. С.. От Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на бабата по майчина линия на касационния жалбоподател З. А. К. (л. 60 от първоинстанционното дело) се установява, че майка и баща на З. не са сочените в заявлението А. А. К. и А. К., а М. А. и А. (без данни за бащино име и фамилия) – починали. Това, че соченият като баща на Зефирка – А. К. и действителният й баща са различни хора, макар и с еднакви собствени имена, се потвърждава и от Удостоверението за наследници на А. А. К. (л. 67, пак там). Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на З. А. К. не потвърждава и твърденията на К., че сестра на З. е Д. С.. По делото е приобщено Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки и Удостоверение за наследници на Д. А. С. (л. 69-70, пак там), съгласно което майка и баща на Д. С. са А. А. К. и А. К. С., а неин съпруг е Х. С. С., починал на [заличен текст], а не на [заличен текст] г. или на [заличен текст] г., както е посочено в Заявление на К., рег. № 051725/30.05.2025 г.

Правилен е и изводът на административния съд, че К. не е действал във втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 ЗГР, касаеща издаването на процесните документи по реда на ГПК и НПК. Това е така, защото първоинстанционният и касационен жалбоподател не е подал искането си в рамките на гражданско или наказателно производство на база издадени в тези производства съдебни удостоверения, а е инициирал от собствено име административно производство директно пред административния орган за снабдяване с исканите препис-извлечения от актове за смърт на А. А. К., А. К., Д. С. и Х. С..

Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло аргументите на съда за законосъобразност на мълчаливия отказ на директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна относно искания акт за раждане на Ю. С. П., родена на [дата]. Към тях следва да се добави следното:

Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗГР, във вр. с чл. 88а, ал. 1, т. 1 ЗГР длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението на актовете за гражданско състояние издават удостоверение за раждане (оригинал или дубликат) от акта за раждане на лицето, за което се отнася актът за раждане, на неговите родители/законните му представители. Доказателствата по делото установяват безпротиворечиво, че Ю. С. П. и Й. К. К. са едно и също лице, което е биологична майка на К.. Последното обстоятелство обаче не прави К. законен представител на Ю.. Такива са само родителите спрямо малолетните им деца, настойникът спрямо поставения под пълно запрещение, както и назначени от съд представители в предвидени от закона случаи – на безвестно изчезнали или отсъстващи, на лица с неизвестно местожителство, на неизвестни лица, срещу които се търси обезпечение на доказателства, наследници на още незаето наследство.

По изложените съображения, като е формирал решаващия извод за неоснователност на първоинстанционната жалба на К. против мълчалив отказ на директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна по Заявление на лицето, рег. № 051725/30.05.2025 г. в частта му относно исканите пълни преписи от Акт за смърт № 522/23.06.1937 г. на А. А. К.; Акт за смърт на А. К., починал на [заличен текст] г.; Акт за смърт на Д. С., починала на [заличен текст] г.; Акт за смърт на Х. С., починал на [заличен текст] и Акт за раждане на Ю. С. П., родена на [дата]., административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Твърденията и доводите на касатора, че администрацията на община Варна не води коректно информационния си масив по гражданско състояние и има пропуски, и несъответствия са ирелевантни за процесния спор, касаещ законосъобразността на мълчалив отказ за издаване на актове за гражданско състояние на конкретни лица. В ЗГР, раздел VIII, е предвидена възможност за отстраняване на неточности и технически грешки в изписването на името в актовете за гражданско състояние.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената от ответника по касация претенция за разноски, касационният жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на евровата равностойност на 100, 00 лв. или 51, 13 евро.

По частната жалба:

Частната жалба е неоснователна.

Законодателят въвежда института на мълчаливия отказ, за да защити правата и интересите на правните субекти от неправомерното бездействие на сезиран с искане административен орган. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от този кодекс на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Видно от правната норма, мълчаливият отказ за издаване на административен акт се основава на кумулативното действие на една фикция и на една презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето на овластения по закон административен орган в законово определения срок се приема за изразена воля, а по силата на нормативно установената презумпция се въвежда предположение за отрицателно по съдържание волеизявление. За да е налице мълчалив отказ е необходимо не само органът да е компетентен да се произнесе по съответния въпрос, но и в определения му от закона срок да не е сторил това – чл. 58, ал. 1 АПК. Фикционният фактически състав е определен ясно – кумулативно следва да са налице и двете предпоставки. При сезиране на некомпетентен орган, за него не е налице задължение за произнасяне и следователно фикционният състав не би могъл да се осъществи. Фикционната норма може да се тълкува само стриктно ограничително, защото приема за осъществил се един юридически факт, за който се знае, че не се е осъществил.

В случая информацията, поискана от К., относно актовете за смърт на С. П. и А. П. не се съдържа в регистрите по гражданко състояние – акт за смърт, съхранени в дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна (писмо-отговор на първоинстанционната жалба, вх. № 10468/20.06.2025 г. (л. 2 от първоинстанционното дело); Удостоверение за наследници на С. П. С. на л. 77-85, пак там), а събитието – смърт за тях е отразено в регистрите на Община Бургас. Поради това компетентен да се произнесе по искането за снабдяване с пълни преписи от актовете за смърт на двете лица е кметът на Община Бургас или оправомощено от него длъжностно лице, а не директорът на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна. Следователно сезираният орган е некомпетентен и непроизнасянето по заявлението на К. в тази му част не съставлява мълчалив отказ, подлежащ на оспорване по съдебен ред. Налице е несъществуващ административен акт, поради което правилно решаващият състав на Административния съд – Варна се е позовал на разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК, за да остави без разглеждане първоинстанционната жалба в посочената част. Решение № 13871 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1353 по описа за 2025 г. на Административен съд – Варна в прекратителната му част, имаща характер на определение, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия