Определение № 2352 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №6700/26.02.2026 г., допълнена с частна жалба с вх. №6701/26.02.2026 г., на Н. А. Н., приподписана от процесуалния му представител по ЗПП адвокат Р. Д., [населено място], срещу определение №933 от 20.02.2026 г. по в.ч.гр.д. №312/2026 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за допълване по реда на чл.250 ГПК на определение №879 от 18.02.2026 г. по в.ч.гр.д. №312/2026 г. на Варненския окръжен съд. С последното определение е потвърдено определение № 90 от 29.01.2026 г. по гр.дело №1171/2025 г. на Районен съд - Девня за прекратяване производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК. С молба от 15.04.2026 г. Н. А. Н. е поискал отвод на съдия Марио Първанов, защото делото не му е разпределено на случаен принцип. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. По искането за отвод: ч.гр.дело №1491/2026 г. на III г.о. не е разпределено на случаен принцип, а ръчно на основание Правилата за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във ВКС. Ето защо не са налице основанията за отвод по чл.22 ГПК включително и съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, създадена във връзка с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В решение на Европейския съд по правата на човека от 24. 05. 1989 г. по делото Hauschildt срещу Дания, решение на Европейския съд по правата на човека от 06. 05. 2003 г. по делото Kleyn и други срещу Нидерландия, решение от 18. 10. 2000 г. по делото Morel срещу Франция и др. се приема, че при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Въпросът е дали в дадения случай са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, който въпрос съдът разрешава при преценката на обективни факти, след което обосновава извод за наличие или отсъствие на съществено процесуално нарушение. В случая не се сочат основания за отвод по чл.22, ал.1, т.1-5 ГПК Основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай, въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. В случая не са налице обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдия Марио Първанов. При преценка на доводите в искането за отвод настоящият състав приема, че липсват основания за съмнения за безпристрастност на членовете на настоящия съдебен състав. Ето защо искането за отвод следва да се остави без уважение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира следното: С обжалваното определение е прието, че не са налице предпоставките за допълване на определението, защото има произнасяне по цялото искане на жалбоподателя. Обжалваното определение е правилно. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, винаги разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, защото има произнасяне по целия предмет на производството. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение