Определение № 100 от 22.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2526/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т., действащ като едноличен търговец „Спринт – С. Т.“ чрез адв. Р. С., АК – [населено място] срещу решение № VІ-46 от 18.05.2015 г. по въззивно гр.д. № 411/15 г., по описа на Бургаския окръжен съд. Постъпил е и отговор от ответника [фирма]. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. С молба вх. № 3835 от 11.04.2010 г. на Върховния касационен съд касаторът С. Г. Т., действащ като [фирма] и ответникът по касационната жалба [фирма] са изразили общата си воля да се остави без разглеждане касационната жалба. Заявяват, че са постигнали споразумение помежду си за всички спорни моменти по предмета на делото и искат да бъде прекратено. Заявяват, че разноските за страните, ще останат както са направени. Съдът провери, че е налице представителна власт у лицата, подписали молбата и установи, че са представители на търговците. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, намира, че с молбата е десезиран от разглеждането на касационната жалба. При заявеното общо съгласие на страните, че са постигнали съгласие, и желаят производството по делото да се прекрати и с оглед принципа на диспозитивното начало, на основание чл. 6 от ГПК, трябва да се приеме, че Върховният касационен съд на Р България, е десезиран и не следва да се произнася по касационната жалба. Това налага прекратяване на производството по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ Търговско отделение