Определение № 2865 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1858/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Спарки Русе 2020“ ЕАД срещу разпореждане №428 от 01.04.2025 г. по т.д.№118/2024 г. на ОС Русе, с което върната подадената от „Спарки Русе 2020“ ЕАД молба за отмяна на влязло в сила решение №11 от 27.01.2025 г. по т.д.№118/2024 г. на ОС Русе. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно. Посочва се, че дори и да се възприеме тезата на администриращия съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл.240 ГПК, то молбата е допустима като подадена в срок, предвид липсата на редовно връчване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Ответникът Ренус лоджистик СРЛ, Румъния поддържа, че жалбата е нередовна, тъй като подписалото я лице няма представителна власт, евентуално изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна (представлявана от същото лице, подписало върнатата с обжалваното разпореждане молба за отмяна) и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното разпореждане съставът на ОС Русе е приел, че с адресираната до ВКС молба по чл.303 ГПК, се иска отмяна на неприсъствено решение, но с оглед разпоредбата на чл.303, ал.3, вр. чл.240 ГПК, молбата се явява недопустима и следва да бъде върната. Обжалваното разпореждане е неправилно. В създадената по приложението на чл.306 ГПК задължителна съдебна практика – т. 10 от ТР №7 по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е направено ясно разграничение между правомощията на администриращия молбата за отмяна съд (осъществяващ проверка на редовността на молбата и разполагащ с възможност да върне последната, само ако не са изпълнени указанията му относно спазване на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК) и на разглеждащия същата Върховен касационен съд (осъществяващ с оглед разпоредбата на чл.307 ГПК, проверка на допустимостта й, включваща подлежи ли атакуваният акт на отмяна по чл.303 ГПК, изхожда ли от легитимирано лице и т.н.). В случая администриращият молбата за отмяна съд, постановявайки разпореждане за връщане на молбата като недопустима, се е произнесъл по въпрос, който е изцяло в правомощията на ВКС, поради което обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне Окръжен съд Русе за надлежно администриране на молбата за отмяна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение