Определение № 45 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1893/2013 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Подадена е на 14.01.2014г. молба от адв. Ж. Х., пълномощник на ответниците по касация, молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с която в тежест на молителите са присъдени 16 000лв. разноски, направени от касационната жалбоподателка М. Д.. Заявява се прекомерност на присъденото възнаграждение и се иска намаляването му в рамките на минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обръща се внимание, че присъденото адвокатско възнаграждение е равно или надхвърля данъчната оценка на спорните имоти. Ответницата по молбата М. Г. Д. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното: С постановеното на 14.12.2013г. решение по настоящето дело ответниците по касационната жалба П. С. К., А. Я. С., А. А. К., К. Я. С., М. В. С., А. А. С., А. О. С., А. С. К., С. Т. Т., Ф. Т., М. А. К. и А. А. С. са осъдени да заплатят на М. Г. Д. сумата 16 040 лв. разноски по делото, от които 16000лв. адвокатско възнаграждение и 40 лв. държавна такса. Доказателствата за уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение са приложени към списъка на разноските, представен в съдебното заседание на 24.09.2013г. В това заседание, а и в следващото на 10.12.2013г., когато е даден ход по същество, ответниците по касационната жалба не са се явили и не са били представлявани. С подадената молба по чл. 248 ГПК се упражнява правото по чл. 78, ал.5 ГПК да се иска намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото. По приложението на чл. 78, ал.5 ГПК е създадена задължителна практика на ВКС по чл. 274, ал.3 ГПК с определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ІV г.о., която се споделя от настоящия състав. Според нея искането по чл.78, ал.5 ГПК следва да се заяви от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Поради това срокът за предявяване на такова искане е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските /като например в производство по чл. 288 ГПК когато не се допуска касационно обжалване/, тогава искането по чл. 78, ал.5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. Предвид горното молбата се явява неоснователна. Молителите е следвало да предявят искането по чл. 78, ал.5 ГПК в съдебното заседание когато са имали възможност да се запознаят с представения от противната страна списък на разноските. След като не са го сторили своевременно, не могат по реда на чл. 248 ГПК да искат изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските поради прекомерност. Ето защо подадената молба следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.