Определение № 10368 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8860/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на район „Младост“, община Варна против определение № 6606 от 25.06.2024 г. по адм. дело № 785/2024 г. на Административен съд – Варна, с което е допълнено определение № 3897/15.04.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като община Варна е осъдена да заплати на И. И. И. сумата 1250.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат, а на Административен съд – Варна сумата 10.00 лв., представляваща държавна такса. Жалбоподателят поддържа, че с оглед основанието за прекратяване на съдебното производство община Варна не следва да отговаря за разноски, както и че искането за разноски не е направено своевременно. Моли определението да бъде отменено. Ответникът И. И. И. оспорва частната жалба. Моли оспореното определение да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството по адм. дело № 785/ 2024г. на Административен съд – Варна е образувано по жалба на И. И. против заповед № 093/ 15.03.2024 г. на кмета на район „Младост“, община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: „едноетажна сграда с пристройка с идентификатор 10135.3514.290.1 и постройка с идентификатор 10135.3514.290.2 по КККР на гр. Варна“, находящи се в УПИ XXXII-1017, кв. 39 по плана на гр. Варна. Жалбата е подадена чрез адв. Патаринска съгласно представено с нея пълномощно и с нея искане за присъждане на разноски не е направено. При представяне на административната преписка съдът констатира, че след подаване на жалбата оспореният административен акт е отменен по реда на чл. 91 АПК със заповед №118/03.04.2024г. на административния орган. С оглед оттеглянето на административния акт съдът приема, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство, поради което и съгласно чл. 159, т. 3 АПК с определение № 3897 от 15.04.2024 г. оставя жалбата на И. без разглеждане и прекратява производството по делото. С молба, подадена на 24.04.2024 г., жалбоподателят прави искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските, като представя договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплатено на адв. Патаринска възнаграждение по делото в размер на 1500.00 лв. Съдът приема, че искането за допълване на прекратителното определение от 15.04.2024г. в частта за разноските е основателно и с определението, предмет на оспорване пред настоящата инстанция, осъжда община Варна да заплати на И. сумата 1250.00 лв. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат, а на Административен съд – Варна – сумата 10.00 лв. държавна такса. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. При прекратяване на производството поради оттегляне на административния акт, както в случая, жалбоподателят има право на разноски съгласно изричния текст на чл. 143, ал. 2 АПК, а доводите на частния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Правото на страната за присъждане на разноски обаче не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане в този смисъл и представяне на доказателства за действително направени разходи по водене на делото до приключване на устните състезания в съответната инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от изхода на правния спор и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая в противоречие със закона от страна на първоинстанционния съд е преценено, че тези условия по отношение на жалбоподателя И. са изпълнени. С жалбата, както и до постановяване на определението за прекратяване на производството, искане за присъждане на разноски от жалбоподателя не е направено, а не са представени и доказателства за действително извършени разходи. Договорът за правна защита и съдействие е представен едва с искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. При тези факти настоящата инстанция намира, че жалбоподателя И. разноски за производството не следва да бъдат присъждани. Следователно не са налице основания за допълване на определение № 3897/15.04.2024 г. по адм. дело № 785/ 2024г. на Административен съд – Варна в частта за разноските и постановеното в обратен смисъл определение от 25.06.2024г. е неправилно. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не се развива служебно, поради което не са налице основания за събиране на държавна такса по този процесуален ред. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното определение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови нов съдебен акт, с който искането на И. И. И. за допълване на определение № 3897/15.04.2024 г. по адм. дело № 785/ 2024г. на Административен съд – Варна в частта за разноските да бъде отхвърлено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,