Определение № 333 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5886/2013 г.

Постъпила е молба от А. С. А. за освобождаване на внесената сума в размер на 20 683,94 лева на основание чл.282 ГПК за спиране изпълнение на въззивно решение по гр.д.№3833/2012г. наОС Пловдив. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че искането е допустимо и основателно. С определение от 25.07.2013г. по ч.гр.д.№4784/2013г., І г.о. на ВКС е спряло изпълнение на въззивно решение по гр.д.№3833/2012г. наОС Пловдив на основание чл.282 ГПК. С определение от 30.01.2014г. по гр.д.№5886/2013г. ВКС, ІV г.о. е допуснал касационно обжалване на решението по гр.д. №3833/2012г. наОС Пловдив. С решение от 26.05.2014г. по гр.д.№5886/2013г. ВКС ІV г.о. е отменил решение от 15.07.2013г. по гр.д.№3833/2012г. на ОС Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото е образувано гр.д.№1689/2014г. на ОС Пловдив, като с разпореждане от 31.05.2014г. е иставена без движение исковата молба в изпълнение на отменителните указания на ВКС. На 16.06.2014г. е постъпила уточняваща молба и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2014г.-14 часа. С оглед на изложеното съдът в настоящия състав намира, че след като нуждата от обезпечаване по смисъла на чл.282 ГПК не е отпаднала, то внесената като обезпечение суми от по 20 683,94 лева не следва да се освобождава. Предвид изложеното Върховният касационен съд,