Определение № 333 от 14.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2259/2013 г.

Производството е по чл. 403, ал. 2 ГПК. В подаденото от [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] писмено становище вх. № 7302 от 12.08.2014 г. е направено искане за освобождаване на сумата 10 000 лв., внесена по сметка на Върховен касационен съд като парична гаранция по допуснатото с определение от 10.06.2013 г. обезпечение на иска по чл. 47, т. 4 ЗМТА, предявен от [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] срещу [фирма], [населено място]. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – е депозирал писмено възражение вх. № 8667 от 08.10.2014 г. срещу искането за освобождаване на гаранцията по съображения, че ще предяви иск за причинените му вреди. С молби вх. № 9466 от 03.11.2014 г., вх. № 9631 от 06.11.2014 г. и вх. № 9192 от 11.11.2014 г. ответникът [фирма] е представил копие от искова молба, с която същият е предявил срещу [фирма] и Н. В. В. иск за обезщетение за вреди в резултат от допуснатото обезпечение, както и удостоверение № 2069 от 10.11.2014г., издадено от АС при БТПП за образувано по тази искова молба арб. дело № 402/2014 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 403, ал. 2 ГПК, паричната гаранция по допуснатото в полза на ищеца обезпечение на предявения иск се освобождава, ако в едноседмичен срок от връчването на препис от молбата ответникът не подаде писмено възражение и не предяви иск за причинените му вреди. В случая ответникът [фирма] е подал възражение срещу направеното от ищците искане за освобождаване на гаранцията и в предвидения от закона срок е предявил иск за обезщетяване на причинените му вследствие на обезпечението вреди. Ето защо, паричната гаранция не следва да бъде освободена. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение