Определение № 43 от 30.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 147/2020 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Р. И. И. срещу разпореждане от 18.09.2019 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. № 101/2019 г., с което подадената от страната частна касационна жалба против определение № 122 от 10.04.2019 г.по в.гр.д. №101/2019 на ВТАС, е върната. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане и иска неговата отмяна. По същество релевира доводи за липса на надлежно уведомяване за определението на ВТАС, срещу което подадената частна касационна жалба е върната като просрочена с разпореждане от 18.09.2019 на ВТАС, предмет на настоящото обжалване. По подадената частна жалба становище изразява Р. А. А., действаща чрез своята майка М. А. и чрез адвокат З. З.. Излага съображения, че частната жалба е нередовна, евентуално – неоснователна. Намира обжалваното разпореждане на ВТАС за правилно и моли съда да го потвърди. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Р. И. И. е подала частна касационна жалба против определение № 122 от 10.04.2019 г.по в.гр.д. №101/2019 на ВТАС. Съдът е приел, че частната касационна жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Така мотивиран, с разпореждане от 18.09.2019 г. върнал частната касационна жалба. За да постанови този резултат, съдът установил, че съобщението за връчване на препис от определение № 122 от 10.04.2019 г.по в.гр.д. №101/2019, е връчено на страната на 14.05.2019 г. чрез нейната дъщеря – М. М. А., която също е страна по главното производство, но не насрещна, d с оглед на което не е налице забрана за приемане на книжа по делото със задължение да бъдат предадени на адресата им. Съдът установил, че частната касационна жалба срещу посоченото по-горе определение била подадена на 22.08.2019 г. с оглед на което постановил обжалваното разпореждане за връщане на същата. Разпореждането е правилно. Наведените в частната жалба доводи на жалбоподателката, че определението на ВТАС не й връчено надлежно чрез М. А., са недоказани. По първоинстанционното гр.д. № 501/2016 на ОС-Русе /л. 86 от в.гр.д. № 101/2019 на ВТАС/, е налице молба от Р. И. И. с вх. № 714/18.01.2018 г. за връчване на книжа лично. Независимо от това, след тази дата Р. И. И. е получавала книжа по в.гр.д. № 101/2019 на ВТАС чрез дъщеря си М. М. А., с която двете живеят на един адрес. Видно от делото Р. И. И. е предприемала съответните процесуални действия по получените чрез дъщеря си съдебни книжа, а именно: по получен на 22.01.2018 г. препис от въззивна жалба е депозирала на 05.02.2018 г. отговор на въззивна жалба /л. 22 и л. 27 в.гр.д. № 101/2019 на ВТАС/; по съобщение за отстраняване на нередовности по частна жалба, получено на 30.04.2018 г. е депозирала молба за отстраняване на нередовностите от 08.05.2018 г. /л. 169 и л. 170 от в.гр.д. № 101/2019 на ВТАС/; по препис от насрещна въззивна жалба, връчен на 08.03.2018 г., е депозирала отговор на насрещна въззивна жалба от 16.03.2018 г. /л.188 и л. 193 от в.гр.д. № 101/2019 на ВТАС/. Останалите доводи са аналогични на тези на подадената от страната молба за въстановяване на срока за изпълнение на съдебното указание и по характера си са от значение за хипотезата по чл. 64, ал. 2 ГПК. В заключение, частната жалба е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение