Определение № 136 от 05.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 557/2008 г.

Производството е по чл.247, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС решение № 107 от 11.09.2009 год., по т.д.№ 557/2008 год., заявена като особено искане в подадената от страната, чрез адв. В. В., касационна жалба вх.№ 3770/12.04.2012 год.. Молителят поддържа, че на л.4 от мотивите на горепосочения съдебен акт по т.д.557/2008 год., с който е отменено въззивното решение на Софийски апелативен съд № 26 от 21.03.2008 год., по т.д.№ 980/2007 год. и делото е върнато за ново разглеждане, съставът на второ търговско отделение на ВКС неточно е посочил законовата разпоредба, като вместо чл.105 ППЗМ, е записал чл.105 ЗМ и този факт недвусмислено се установява от контекста на изложените съждения, поради което са налице предпоставките на чл.247, ал.1 ГПК, обуславящи основателност на искането му за поправка. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното от молителя и провери данните по делото, намира: Молбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което не прилага ал.2 на чл.247 ГПК, по следните съображения: Съгласно т.18 от ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, което в тази си част е приложимо и при действащия ГПК, мотивите към решението- негов елемент, не са иманентна част на същото и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Следователно те не могат да бъдат източник на правни последици наред с диспозитива на решението, който формира силата на пресъдено нещо. Затова когато само в мотивите на обжалваното решение е допусната грешка или неточност, която не се е отразила на крайния правен резултат по делото, обективиран в диспозитива на постановения съдебен акт, както е в разглеждания случай, то отсъства онова несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното отразяване, имащо характер на очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК, поради което за молителя отсъства правен интерес да иска поправянето и. Водим от горното и на осн. чл.247 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС