Определение № 427 от 17.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 831/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. С. П. срещу определение № 50190 от 05.12.2022 г. по гр.д.№ 3286 от 2022 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от А. С. П. молба вх.№ 4985 от 09.06.2022 г. за отмяна на влязло в сила решение № 132 от 14.10.2021 г. по в.гр.д.№ 245 от 2021 г. на Разградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В писмен отговор от 24.02.2023 г. ответниците А. Ю. Х. и Х. М. Х. оспорват частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител по делото за отмяна на влязло в сила съдебно решение/, в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК е извънреден способ за контрол върху влезли в сила неправилни съдебни решения и като такъв се допуска само при посочване от молителя и наличие на някое от изчерпателно изброените в чл.303 и чл.304 ГПК основания. Съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някои от основанията по чл.303 и чл.304 ГПК, е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. В конкретния случай правилно съставът на ВКС, ГК, второ г.о. е констатирал, че молителят не е изложил конкретни твърдения за наличие на някои от основанията по чл.303 или чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Разградския окръжен съд. Посочено е основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му/, но обстоятелствата, които са изложени в молбата за отмяна, не са относими към това основание за отмяна. Твърденията на молителя за полагане на подписи върху съдържащите се по делото документи от друго лице вместо от ответницата Х. Х. са относими към основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, но отмяна на влязлото в сила решение на това основание има право да иска само Х. Х., а не и молителят А. П., който е насрещна страна по делото. Не се покриват от основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК и твърденията на молителя за допуснати от съда спрямо него процесуални нарушения, доколкото не се твърди и не се установява, че в резултат на тези процесуални нарушения молителят е бил лишен от възможност да участва в делото. Напротив, молителят А. П. е участвал лично и чрез упълномощен от него адвокат в производството по делото пред двете съдебни инстанции. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че съставът на ВКС, ГК, второ г.о. неправилно квалифицирал подадената от П. молба за отмяна, тъй като в нея по същество се сочело основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Действително, в молбата за отмяна има твърдения за неистинност на документи по делото /неподписани от посочения като техен автор отговор на исковата молба, пълномощно и въззивна жалба/, но молителят нито твърди, нито е представил доказателства за установяването на неистинността на тези документи по надлежния ред: с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5 ГПК, каквото е изискването на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Напротив, в частната жалба се твърди и се представят доказателства, че е сезирана прокуратурата по повод отказ да бъде образувано досъдебно производството, което е безспорно доказателство, че към настоящия момент все още няма влязла в сила присъда, установяваща неистинността на посочените от молителя документи. Поради гореизложеното, определението на ВКС, ГК, второ г.о., с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение