Решение № 4278 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение20.04.2026 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21742/30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4016/2024 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 62-ри състав. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1921/17.01.2025 г., постановено по адм. дело № 4016/2024 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 62-ри състав. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, ет. 3, сумата от 2 556.46 /две хиляди петстотин петдесет и шест и 0.46/ евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, в намален от съда размер. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба вх.№ 3396/05.03.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ, Фонда/ чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Панчева, срещу решение № 21742/30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4016/2024 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 62-ри състав, с което е отменено в атакуваната пред първата инстанция част, решение № 03-РД/5859/07.12.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за частично съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция на "Напоителни системи" ЕАД в размер на 296 593.02лв, при съответно присъждане на разноските. По съображения за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано производството пред първоинстанционния съд, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Заявено е възражение за прекомерността на разноските за адвокатска защита, претендирани от ответната страна. Ответникът - "Напоителни системи" ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Гълъбова, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й и прави искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт, както и за присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от ответника, чрез процесуалния му представител, срещу определение № 1921/17.01.2025 г., постановено по адм. дело № 4016/2024 г. по описа на АССГ, трето отделение, 62-ри състав, с което е отхвърлено искането му, предявено на основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, за изменение на решение № 21742/30.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. С частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на акт за изменение на атакуваното решение в частта му за разноските, при което на "Напоителни системи" ЕАД да бъде присъден пълния размер от 20 400лв на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в производството пред административния съд. В депозиран писмен отговор по частната жалба, изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователността й. По касационната жалба: Настоящият състав приема касационната жалба за допустима, съобразно определение № 867/27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 9020/2025 г. на петчленен състав на Първа колегия на ВАС, с което са отменени постановените по настоящото дело, прекратително определение № 4999/14.05.2025 г. и определение по разноски № 6331/12.06.2025 г., и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба. Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, срещу решение № 03-РД/5859/07.12.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за съгласуване на обществена поръчка, с предмет "Избор на изпълнители за извършване на строително-монтажни работи на хидромелиоративни съоръжения, собственост на "Напоителни системи" ЕАД, по подмярка 4.3 "Инвестиции за развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по ПРСР 2014-2020 г., в частта й по обособена позиция № 22, и налагане на финансова корекция в размер на 5% от поисканите за възстановяване разходи на стойност 5 931 860.37лв без ДДС, в частта, с която на оспорващото дружество е наложена финансова корекция в размер на 296 593.02лв. С постановения съдебен акт по съществото на спора, първоинстанционният съд отменя решението за налагане на финансова корекция в обжалваната му част и осъжда ДФЗ да заплати на "Напоителни системи" ЕАД, разноски по делото в размер на 12 050лв. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число документацията за участие в процесната възлагателна процедура, въз основа съвкупната преценка на данните от която е установена релевантната за спора фактическа обстановка, подробно и правилно отразена в мотивите на оспореното съдебно решение. Накратко следва да се посочи, че според одобрената от възложителя методика за оценка на офертите, обществената поръчка се възлага въз основа на икономически най-изгодната оферта, която се определя въз основа критерия за възлагане "оптимално съотношение качество/цена" по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, което се оценява въз основа на цена и показатели, включващи качествени аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. За всяка обособена позиция, в това число процесната № 22, класирането на допуснатите до оценка оферти се извършва на база получена "комплексна оценка" /КО/, представляваща сума от индивидуалните оценки по определените предварително от възложителя показатели, отразяващи оптималното съотношение качество/цена, по следната формула: КО=ТП+ФП, като КО се определя на база следните показатели: А/ технически показател /ТП/ с максимален брой точки 70, формирани като сума от следните подпоказатели:=ТПп+ТПс, където ТПп - "подход за изпълнение на предмета на поръчката" е с максимален брой точки 40, а ТПс - срок за изпълнение на строително-монтажните работи, с 30. Б/ финансов показател /ФП/ - цена за изпълнение на поръчката, с максимален брой точки 30. КО е с максимален брой точки - 100. Според указанията за определяне на оценките по всеки показател техническият показател се оценява с максимален брой от 70 точки, като включеният в него подпоказател "подход за изпълнение на предмета на поръчката" е с максимален брой точки 40, а подпоказателят "срок за изпълнение на строително-монтажните работи" - 30 точки. На свой ред подпоказателят "подход за изпълнение на предмета на поръчката" подлежи на оценяване въз основа на различни признаци, обособени в две групи, както следва: Таблица № 1, която дава критериите, въз основа на които предложенията отговарят на поставени "Минимални изисквания", за които е предвиден максимален брой точки 25; и Таблица № 2, която описва кои предложения ще се считат за "надграждащи техническото предложение", и дава максимален брой от 15 точки, въз основа на скала от три стъпки, всяка с по 5 точки. С атакуваното решение процесният акт за частично съгласуване на обществената поръчка в частта й по ОП № 22 и за определяне на финансова корекция, е отменен като незаконосъобразен и ДФЗ е осъден да заплати на "Напоителни системи" ЕАД, сумата от 12 050лв, представляваща разноски по делото. За да постанови посочения правен резултат, въз основа на фактическите си установявания относно съдържанието на утвърдената с документацията на обществената поръчка, методика за оценка на офертите, в частност по техническия показател, административният съд достига до извода, че методиката е съответна на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, а оттам - че за административния орган не е налице основанието по чл. 3, ал. 2 от Наредбата за налагане на финансова корекция. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, по подробно изложените в него мотиви, които е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, предвид възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Правилен е извода на първостепенния съд, че възложителят не е извършил нарушение на чл. 70, ал. 7, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, утвърждавайки методика, която не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, както и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, нито осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, и едновременно с това предоставя прекомерна свобода на помощната комисия на възложителя при присъждането на точки и създава предпоставки за субективизъм. В таблица № 2 възложителят е описал три надграждащи обстоятелства, подробно разгледани от първоинстанционния съдебен състав, а в пояснение е дал определение за следните понятия: "задача", "конкретно", "приложимо", "формално разгледан елемент на програмата", "специфика" или "особености" на предмета на обществената поръчката. При тези данни, обосновано съдът е преценил, че определените от възложителя надграждащите условия са свързани с предмета на поръчката и с тях се цели да бъде проверено как участникът ще ги разработи съобразно специфичния предмет на поръчката и ще гарантира изпълнението над минимално предвиденото в базовите изисквания. Административният орган неправилно е приел, че след като не е определил кои са ключовите моменти от изпълнението на поръчката, възложителят не е дал възможност за съпоставка на различните технически предложения. Първото надграждащо обстоятелство не касае ключовите моменти от изпълнението на поръчката, а видно от формулировката му, се отнася за ключови моменти, но при изпълнението на всяка задача като обособена част от дефинираната дейност, която може да бъде възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. да има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати. От така използваната от възложителя формулировка е видно, че ако участникът е дефинирал ключови моменти от изпълнението на всяка задача, той ще е изпълнил поставеното от възложителя условие. Възложителят не е въвел изискване помощния му орган да определи дали изпълнението на поръчката е ефективно или не, а дали участникът е посочил кои са "факторите за навременното и ефективно изпълнение на поръчката по отношение на конкретната задача". Основателно в тази връзка съдът е счел, че наличието на определени ключови моменти е допълнителна гаранция за възложителя, че участникът е подготвен за нейното ефективно изпълнение, осигурявайки необходимите материално-технически и човешки ресурси, както и експертен персонал с ясно дефинирани задължения и отговорности по отношение на всяка задача, формираща предмета на поръчката, както и относно организиране на работата по осигуряване на ресурсите. За второто надграждащо условие от методиката за оценка следва да се приеме, че касае обстоятелството дали съответният участник предвижда мерки за вътрешен контрол или не предвижда такива, както и в какво се изразяват тези мерки. Възложителят ясно и точно е посочил какви са мерките, които имат отношение към това надграждащо условие, а именно мерките, които осигуряват вътрешния контрол на участника в две насоки - качественото и своевременно изпълнение на предмета на поръчката. Изборът на конкретните мерки и техният брой възложителят е оставил на свободната преценка на участника съобразно натрупания от него опит, като е поставил изискването описаната последователност от конкретни мерки, действия и задължения на отговорните експерти да обосновава повишаване на ефективността при изпълнението на поръчката. Неоснователно административният орган е приел и, че в описанието на третото надграждащо обстоятелство понятието "допълнителни мерки" не е разяснено от страна на възложителя, а оттам - че не е ясно на какви конкретни изисквания следва да отговарят визираните "допълнителни мерки", като съответно не е направена и разлика с какво се отличават от общите мерки. Установеното от органа се опровергава от съдържанието на базовите мерки /минимални изисквания/, описани в таблица № 1 и това, че в таблица № 2 изрично е посочено, че се касае за допълнителни мерки, извън изчерпателно посочените базови екологични мерки. Вярно е, че надграждащото обстоятелство е свързано с базовите критерии, но предвидените допълнителни мерки са обвързани със спецификата на обществената поръчка по начин, по който дават търсената от възложителя добавена стойност в техническите предложения на участниците. Освен това възложителят е определил и конкретни изисквания към тези допълнителни мерки - те трябва не само да са относими към предмета на поръчката, но да имат и определено съдържание. Спорните критерии, описани като надграждащи обстоятелства на подпоказателя "подход за изпълнение на предмета на поръчката" не трябва да бъдат детайлизирани в по-голяма от необходимата степен, защото тези стъпки за оценяване ще бъдат изпълнени с конкретно съдържание едва когато помощната комисия на възложителя разглежда индивидуалните предложения на участниците и изложи относими мотиви по всяко едно от тях, за да постави съответната оценка. Ето защо касационната инстанция намира, че посочените правила са ясни и точни, а смисълът на част от използваните от възложителя понятия е изрично уточнен "за целите на настоящата методика". В съответствие с изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП, в методиката подробно са описани подлежащите на оценка, елементи от предложението за изпълнение на поръчката на всеки участник, посочен е максималният брой точки за всеки един от тях и съответната им тежест при формиране на оценката им по техническия показател. Както обосновано преценил и първоинстанционният съд показателите на методиката са обвързани с предмета, респективно спецификите, характеристиките и обема на поръчката, заложени в документацията. Поради това не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 7 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, което обосновава липсата на елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, сочещ, че предоставената по линия на европейските фондове за споделено управление финансова подкрепа може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършването на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. Като е отменил оспореното решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да се отбележи, че в аналогичен смисъл са множество съдебни решения, постановени от различни състави на четвърто отделение на Върховния административен съд, като например тези по адм. дела №№ 9513/2024 г., 9653/2024 г., 8069/2024 г., 7099/2024 г., 8068/2024 г., 7008/2024 г., 8071/2024 г. и 623/2025 г. По изложените съображения и по споделените мотиви на първоинстанционния съд към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по касационната жалба, претенцията на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски е основателна. С оглед на това и представените по делото документи, установяващи направено в полза на упълномощения по делото адвокат, плащане на определеното в договора за правна защита и съдействие възнаграждение от 20 400лв, уговорено като платимо по банков път, искането на "Напоителни системи" ЕАД за присъждане на разноските за това възнаграждение се явява доказано, но във връзка със своевременно заявеното от касатора възражение за прекомерността му - следва да бъде присъдено в намален от настоящия състав до 5 000лв /равняващи се на 2 556.46 евро/, размер, определен съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на предоставената от първоначално упълномощения адвокат процесуална защита и наличието на множество дела със сходен предмет, улесняващо последната. По частната жалба: Настоящият съдебен състав, приема, че частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С атакуваното определение е отхвърлено искането на "Напоителни системи" ЕАД, предявено на основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, за изменение в частта му за разноските на атакуваното пред състава решение № 21742/30.10.2024 г., постановено по първоинстанционното дело. За да постанови този правен резултат, отчитайки решение от 21 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, административният съд приема, че не е налице основание за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, тъй като присъденото в намален размер адвокатско възнаграждение от 12 000лв /при съобразяване на своевременно заявено от насрещната страна, възражение за прекомерност/, е справедливо и съразмерно на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на предоставената от упълномощения адвокат защита, ценен в контекста на броя на проведените открити съдебния заседания /само едно/ и липсата на направени от процесуалния представител, доказателствени искания. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания за неговата отмяна. Приложимата в случая разпоредба на чл. 248 ГПК е част от раздел III, глава Осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен "Поправяне на решението". В производството по този текст съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение в частта му за разноските, само когато при направено искане, се установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. В разглеждания случай не се установява никоя от тези две хипотези, тъй като несъмнено не е налице пропуск на административния съд да разгледа и обсъди своевременно заявената от "Напоителни системи" ЕАД, чрез процесуалния му представител, претенция за присъждане на разноски по представен списък, нито е допусната грешка при произнасянето по нея, в това число при отчитане на своевременно направеното от процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, възражение за прекомерност. В мотивите на решението, чието изменение в частта му за разноските е поискано пред административния съд от подателя на частната жалба се съдържат конкретни и ясни мотиви, обективиращи извършената от решаващия състав на първоинстанционния съд преценка при определяне на намален размер на присъденото в полза на "Напоителни системи" ЕАД адвокатско възнаграждение, в това число при отчитане на постановеното от Съда на Европейския съюз решение по дело С-438/2022 г. и действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обема на осъществената от процесуалния представител адвокатска защита. При отсъствието на материалноправните предпоставки за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, атакуваното определение, с което предявеното на основание чл. 248 ГПК искане на "Напоителни системи" ЕАД в тази насока е отхвърлено като неоснователно, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

12