Определение № 214 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 80/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби на С. К. А. и М. К. А. срещу определение №5695 от 06.12.2024 г. по ч. гр. д. №4439 по описа за 2024 год. на Върховния касационен съд, III ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на С. К. А. за отмяна на влезлите в сила определение № 283 от 31.01.2024 г. по в. гр. д. № 3310 по описа за 2023 г. на Пловдивския окръжен съд и определение № 353/2024 год. по въззивно дело № 448 по описа за 2024 г. на Пловдивския апелативен съд, като производството по молбата за отмяна е прекратено. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е незаконосъобразно, поради което молят да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по съществото на молбата за отмяна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частните жалбоподатели и данните по делото, приема следното: Частните жалби са подадени в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С. К. А. е подала жалба срещу постановление от 31.10.2023 г. по изпълнително дело № 20199080401076 на частния съдебен изпълнител А. за възлагане на недвижим имот, която е била оставена без разглеждане с определение № 283 от 31.01.2024 г. по в. гр. д. № 3310 по описа за 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с определение № 353/2024 год. по въззивно дело № 448 по описа за 2024 г. на Пловдивския апелативен съд. След това по настоящото дело С. К. А. е депозирала молба за отмяна на влезлите в сила определения, която е недопустима и законосъобразно е била оставена без разглеждане. Отмяната по реда на глава 24 от ГПК е извънреден способ за контрол по отношение на конкретни актове, които се ползват със силата на пресъдено нещо, а не за преодоляване на необжалваемостта. Съдебните актове, постановени в производството по жалби срещу действия на съдебен изпълните, пораждат други процесуални последици, които не покриват съдържанието на силата на пресъдено нещо. Затова не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК решенията и определенията, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител. Подробните съображения за неприложимост на производството по отмяна спрямо постановлението за възлагане в изпълнителното производство и свързаните с него съдебни актове се съдържат в т.3 и т.6 на ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на ОСГТК и в ТР №6/2020 г. от 20.05.2022 г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2020 г. на ОСГТК. Твърденията в частните жалби за допуснати нарушения при боравене с електронни документи и несъответствието им с хартиените документи не могат да променят крайния извод за недопустимост на молбата за отмяна и в този смисъл са напълно неотносими към спора, поради което не следва да се обсъждат. Ето защо настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение