Определение № 8370 от 05.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадена е молба от Българска агенция по безопасност на храните с искане за изменение на Решение № 584 от 22.01.2025 г., постановено по адм. д. № 7175/2024 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, в частта за разноските. Иска се присъждане на сторените разноски в пълен обем, съобразно представения списък и приложените към него доказателства в касационната инстанция. Ответната страна, „Фарма-Сис“ ООД- гр. Пловдив чрез адв. Атанасов изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От данните по делото е видно, че с Решение № 584 от 22.01.2025 г., постановено по адм. д. № 7175/2024 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение е оставено в сила Решение № 2219 от 07.03.2024 г. постановено по адм. дело № 1994/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което съдът е отхвърлил изцяло предявения „Фарма-Сис“ ООД срещу Българска агенция по безопасност на храните иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди. Със същото решение е оставено в сила Определение № 3794 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1994/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което оставено без уважение искането на БАБХ за изменение на Решение № 2219 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1994/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив по отношение на разноските. Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски в проведеното на 02.12.2024 г. съдебно заседание по делото, с решението си съдът се е произнесъл по направеното искане от страна на процесуалния представител на БАБХ за присъждане на понесените по делото разноски, като е счел същото за неоснователно поради липсата на договор за правна помощ и съдействие, от който да е виден размерът на договорените разноски, макар да са представени списък на разноски, фактура и платежни документи. В случая представените в касационната инстанция списък по чл. 80 ГПК, платежни документи и фактура не установяват извършване на валиден разход за правна помощ, доколкото липсва договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ договорен размер на разноски именно по това дело. Процесуалното представителство на БАБХ в касационното производство е осъществено от упълномощения адвокат Георгиев и преупълномощената от него адвокат Русенова. Искането за присъждане на сторени разноски в размер на адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция се основава на представената фактура и уведомление от банка ОББ за получен превод по сметката на адвокат Георгиев, с което банката удостоверява, че същият на 07.06.2024 г. е получил превод по сметка в размер на 33 522,88 лв. на основание адм. д 1994/2023 г. по Договор № 115/29.08.2023г. Видно от съдържанието на фактурата в графа „наименование на стоката/услугата“ е записано: „Възнаграждение съгласно Договор № 115/29.08.2023 г. за процесуално представителство и защита пред ВАС в производство по касационна жалба с/у решение по адм. д. 1994/2023 г., по описа на Административен съд Пловдив“. При тези данни следва да бъде отбелязано, че цитираният в представената в рамките на касационното производство фактура Договор№ 115/29.08.2023 г. за процесуално представителство и защита, не е представен по делото нито пред първата, нито пред касационната съдебни инстанции. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, с него се удостоверява, както че разноските са договорени - мотивите към т. 1 от ТР № 13/2013 г. ОСГТК на ВКС, така и че извършеното впоследствие плащане по фактурата / която не носи подписа на двете страни, а само на издателя й/ удостоверява именно плащането по този договор. При непредставянето по делото на Договор№ 115/29.08.2023 г. за процесуално представителство и защита не може да бъде установено дали е договорено адвокатско възнаграждение в размер на платеното по фактурата за касационната инстанция – от една страна, а от друга- не може да бъде установено, че това плащане по фактура е именно за процесуално представителство по конкретното дело, а не представлява плащане за абонаментна месечна услуга, която би могла да бъде уговорена в цитирания във фактурата договор. Поради изложеното по-горе направеното искане за изменение на съдебното решение в частта му за разноските по чл. 248 от ГПК е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение