Определение № 9015 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9573/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на А. Т. А., от гр. Бургас, срещу определение № 2275 от 8.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1021/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му и постановяване на друго, с което се постанови изплащане на възнаграждение за положения от жалбоподателя труд като вещо лице. Ответникът по частната жалба В. А. Ч. не взема становище по частната жалба. Ответникът по частната жалба – ръководител на Регионален инспекторат за опазване на културното наследство Велико Търново в писмен отговор взема становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 1 и т. 4 АПК е оставена без разглеждане частната жалба на арх. А. Т. А. от гр. Бургас срещу протоколно определение от 30.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1021/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което не е прието заключението на вещото лице А. по допуснатата по делото СТЕ. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че жалбата е подадена срещу съдебен акт неподлежащ на обжалване, от участник в съдебното производство без надлежна легитимация на жалба по отношение на постановения акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд по приложението на закона към установените факти и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 236 АПК. Правилно е прието в обжалваното определение, че съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Определението, с което не е прието заключението на вещото лице по допуснатата от съда експертиза не попада в определените от закона хипотези. Правилно е прието също от съда, че вещото лице не е страна по делото, а участник, който подпомага дейността на съда и законът не му дава правна възможност да обжалва с частна жалба постановеното от съда определение. Изложеното в частната жалба, че съдът е допуснал нарушение на чл. 31, ал. 2 от Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Наредбата) не основава допустимост на частната жалба. Определението, с което заключението на вещото лице не е прието от съда и не му е определено възнаграждение попада в хипотезата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, съгласно която разпоредба ако органът, възложил експертизата, откаже да приеме заключението на вещото лице по причини, за които вещото лице отговаря, определеното възнаграждение не му се изплаща, като отказът се мотивира. Разпоредбата не предвижда възможност за обжалване на разпореждането, с което се отказва приемане на заключението, съответно неизплащане на възнаграждение, а изискването е да се изложат мотиви за това. С оглед изложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,