Решение № 225 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. А., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, действащ чрез особения си представител адв. Костова, против решение № 19214 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3598/2025 г. по описа на Административен съд – София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия, против решение № 2445 от 12.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), с което е отказано да му се предостави бежански статут и хуманитарен статут. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Счита, че съдът не е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Сирия и по-конкретно за областта, в която е живял. Излага доводи, че с оглед актуалната обстановка в Сирия спрямо молителя е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Счита, че решението на съда е бланкетно и най-общо преразказва законовите изисквания за международна закрила, без да анализира подробно събраните доказателства в процеса. В съдебно заседание представя писмени доказателства, извлечения от сайтове за актуалното състояние в Сирийска Арабска Република. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на председателя на ДАБ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба, подадена от М. А. А., гражданин на Сирия, против решение № 2445 от 12.03.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия, срещу процесния отказ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд – София град е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимия материален закон. Поради това, че чужденецът е непридружен непълнолетен по смисъла на §. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ му е назначен с решение на председателя на Националното бюро за правна помощ - адвокат. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от М. А. А. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е, че М. А. А. е мотивирал молбата си за международна закрила с това, че търси сигурна държава и иска да избяга от режима, но не е заявил конкретни обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че спрямо него е било упражнявано физическо насилие, репресии или други дискриминационни мерки. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю не може да се обоснове извод, че М. А. А. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността. В тази връзка съдът е обсъдил последната справка от 19.05.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. Съдът е приел, че не може да се направи извод, че положението в страната е такова, че животът на лицето или здравето му са застрашени, като са съобразени проблемите и са начертани пътища за преодоляването им. Подчертал е, че на съда от депозираната справка по адм. дело №1122/25 на състава му е служебно известно, че временният президент от м. март е направил изявление, че обещава да потърси отговорност на всеки замесен в нараняване на цивилни. С оглед становището от м. 01.2025г. на ВКБООН (също служебно известно), че липсват достатъчно сигурни източници, за да се направи извода за реалната ситуация в страната по произход, съдът не е споделил препоръката да се уважават молбите за закрила, като е приел, че се касае за динамични процеси, позовавайки се на последната справка. Съдът е формирал извод, че обстановката не се характеризира с безогледно насилие, с оглед факта, че семейството на кандидата (вкл. рода му) продължава да е на място, от където лицето си е тръгнало (а не избягало) и лицето вече е в Сирия (завърнало се е обратно). Съдът е споделил напълно мотивите на административния орган, изложени в решението относно най-добрия интерес на детето съобразно Конвенцията за защита на детето. Подчертал е, че семейството на кандидата и всичките му роднини са в Сирия. Посочил е, че причината да не учи и да напусне страната не се дължи на внезапно и инцидентно събитие, а на фактори с дълготрайно влияние, а конкретно причината за напускане е взетото семейно решение лицето да дойде в страна, където може да работи и подпомага семейството си. Посочил е, че няма причина, свързана с това, че е заплашено от мобилизиране като е приел, че в тази насока липсват каквито и да е данни. Извел е заключение, че обжалваният административен акт е валиден и законосъобразен и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му поради което е отхвърлил жалбата против него. Решението е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто (в присъствието на назначения му особен представител), както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства, жалбоподателят е непридружен непълнолетен гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Ракка, Сирия, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, с религиозна принадлежност [заличен текст], семейно положение - неженен. Разказва, че е напуснал Сирия на 19.11.2024г. и е влязъл нелегално в Турция, където не е бил регистриран, а на 25.11.2024 г. е преминал нелегално на територията на Република България. Според разказаната бежанска история, причината да напусне страната си по произход е за да не бъде взет войник от кюрдските сили. Не е бил търсен за мобилизация, но брат му е бил. След като са представили медицинско свидетелство, че е болен, е бил освободен от казарма. Споделил е, че цялото му семейство (родители, трите му омъжени сестри и брат му, който има увреждане на слуха и други близки и роднини) са останали в Сирия. Баща му има собствен магазин за продажба на авточасти, в който работи и брат му. Вуйчо му се занимава с продажба на бижутерия. Заявява, че не е напуснал по-рано, защото не е имал финансовата възможност за това. Взел е пари от вуйчо си да напусне. Разказва, че не е бил политически ангажиран, както и че не е имал проблем с властите на Сирия. Твърди, че не е бил арестуван и осъждан.Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на М. А. А. налага обоснования извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състояние в държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция „Международни дейности“ към ДАБ от 19.05.2025г. Състоянието в държавата по произход на М. А. А. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. При отчитане на данните от справка с вх. № МД-02-262/19.05.2025г. първоинстанционният съд правилно установява, че към 08.05.2025г. Върховният комисариат за бежанците на ООН (БКБООН) изчислява, че считано от 08.12.2024 г., след падането на режима на Башар ал Асад, около 481 730 сирийци са преминали обрано в Сирия от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024г., става над 842 570 души. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица към 08.05.2025 г. (считано от 08.12.2024 г.) 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 337 868 души, които са се завърнали от места за вътрешно разселени лица. Поради това неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. След като по делото е безспорно установено, че родители, трите му омъжени сестри и брат му и други близки и роднини на чужденеца живеят необезпокоявано на територията на Сирия, не може да се счита за доказано, че той не може да пребива там мирно. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. По делото са представени актуални справки, изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за валидно и законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил материално и процесуално законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от посочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Воден от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,