Решение № 4348 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. Ч., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Пловдив, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника адв. Хайрабедян, срещу Решение № 7672/04.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1706/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № Р-16001620007087-091-001/14.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 241/10.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е ограничил правото на защита на лицето и не е установил в пълнота относимата фактическа обстановка, тъй като е отказал да допусне експертиза по отношение стойността на продадените имоти. Счита се, че доказателствата по делото са тълкувани превратно, като необосновано съдът не е дал вяра на ангажираните свидетелски показания. Намира, че съдът не е съобразил наличието на повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери, чийто времеви обхват съвпада с ревизирания. Изтъква се, че данъчното законодателство не допуска облагане на доходи от престъпна дейност, като е недопустимо облагане на превишението на разходите над доходите при основателно съмнение за престъпен произход на паричните средства. Представя писмени доказателства. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде уважена, а в условията на евентуалност се прави искане за връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Бонева, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пловдив е бил РА № Р-16001620007087-091-001/14.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 241/10.06.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на И. Д. Ч. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 1 759,24 лв. главница, ведно с 512,67 лв. лихви, и за 2019 г. в размер на 32 283,84 лв. главница, ведно с 6 125,45 лв. лихви. В хода на ревизията е установено, че И. Д. Ч. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и е данъчно задължено съгласно чл. 6 ЗДДФЛ. Ревизираното лице не е подавало декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за ревизираните периоди. Установено е, че лицето е получавало доходи от трудови правоотношения с „ВИП Секюрити“ ЕООД, като за 2018 г. му е изплатен нетен доход в размер на 8 277,12 лв., както и е получен превод от физическо лице чрез Money Gram в размер на 1 278,66 лв. Поради липса на доказателства относно характера на получената сума, същата е третирана от приходните органи като облагаем доход. За 2019 г. лицето е получило нетен доход в размер на 8 277,12 лв. При ревизията е констатирано, че срещу Ч. е образувано досъдебно производство № 186/2020 г. по прокурорска преписка № 2882/2020 г. в Икономическа полиция Пловдив с обвинения за присвояване на суми от паричен център в Пловдив, стопанисван от „ВИП Секюрити“ ЕООД. От страна на ревизиращите е извършен преглед на събраните материали по досъдебното производство, за което е изготвен Протокол № 1641086/09.06.2021 г. Към протокола са приложени копия от проведени разпити, за които е прието, че приложение намира разпоредбата на чл. 49 ДОПК. Въз основа на протокола за разпит от 30.04.2020 г. на Ч., е установено, че лицето се е признало за виновно по повдигнатото обвинение, като от края на 2018 г. до началото на 2020 г. е присвоило пари от паричен център в гр. Пловдив. В протокола е отразено, че сумите са изнасяни около 10-15 пъти и възлизат на общо около 400 000,00 лв. С парите лицето е посочило, че е закупило скъпи коли – „Мерцедес“ и „Ауди Ку 7“, както и къща в [населено място], където си е направило басейн, солариум и развъдник за кучета. Според дадените показания, лицето е ходило на екскурзии по света, като всичко е заплащало лично. От свидетелските показания на И. Ч. (майка на ревизираното лице) и от дадените обяснения по време на извършена ѝ ревизия, е установено, че синът ѝ е заплатил разходи за придобиване на нейно име на недвижимо имущество през 2019 г., както и такива за придобиване на движими вещи през 2017 г. и 2019 г. Въз основа на тези обяснения, приходните органи са приели, че към извършените от лицето разходи следва да се добавят и суми в размер на 3 911,66 лв. за 2017 г. и 249 450,90 лв. за 2019 г. По отношение на началното салдо към 01.01.2018 г. по време на ревизията Ч. не е представил писмени обяснения и не е посочил разполагаеми суми. През 2007 г. лицето е извършило продажба на недвижим имот, който е бил ипотекиран във връзка с отпуснат банков кредит, като получената сума е ползвана за погасяване на кредита, т.е. не са налице останали парични суми. Ревизиращият екип е приел, че И. Д. Ч. не е имал други доходи, не е декларирл заемни средства, размерът на получаваните суми от трудови правоотношения е близък до минималния, поради което е прието, че към 01.01.2018 г. лицето не е имало разполагаеми парични средства. В рамките на ревизията е извършена съпоставка (стр. 35 и стр. 36) на получените доходи и средства и извършените разходи, при която е установено несъответствие, като паричният недостиг за 2018 г. е в размер на 22 319,06 лв., а за 2019 г. – в размер на 330 178,12 лв. В приходната част са отразени доходите от трудови правоотношения, получавани от Ч., както и получените по Money Gram суми с неустановен произход. В разходната част приходните органи са включили разходи за заплатени такси по ЗМДТ; суми, платени на ЧСИ; разходи за наем на жилище; разходи по получени пратки; разходи за пътувания в чужбина; разходи за подобрения на имуществото; разходи за помощен персонал; разходи за издръжка на домакинството. В резултат от извършените процесуални действия е прието, че е налице основанието, предвидено в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което е обусловило провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. На Ч., на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК, е връчено уведомление, че данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е кредитирано от съда. Изслушани са и свидетелски показания, които не са кредитирани от съда. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Административният съд е приел, че приходните органи са съумяли да докажат наличието на предпоставката, предвидена в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Мотивирано са отхвърлени възраженията, че РА е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото срещу лицето има образувани гражданско и наказателно дело със същия предмет. Според съда правилно е определен размерът на началното салдо, тъй като лицето не е ангажирало доказателства и писмени обяснения. Мотивирано съдът е отхвърлил твърденията на ревизираното лице, според които същото е разполагало с парични средства от продажба на недвижими имоти и дарени му от неговата майка поради липса на доказателства, както и с оглед отдалечеността във времето на сделките. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно приложимия материален закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, приходните органи са направили съпоставка на получените от задълженото лице доходи и извършените разходи, в резултат на което са установили несъответствие, като е прието, че е налице значително превишение на разходите над доказаните доходи, съставляващо предвиденото в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК основание за провеждане на ревизията по особения ред. Съгласно посочената норма органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа при наличие на данни за укрити приходи или доходи или когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което, както правилно е приел съдът, се установява от доказателствата по делото. Основният спор между страните е относно наличието на налична разполагаема сума от Ч. към началото на ревизирания период – 01.01.2018 г. Защитната теза на лицето се свежда до твърдения за получени през 2017 г. средства от майка му в размер на 30 000,00 лв., придобити в резултат на продажба на недвижимо имущество в България и Гърция през периода 1997 – 2000 г., за което са ангажирани свидетелските показания на М. Ч. (съпруга на брата на ревизираното лице). Изложени са и твърдения за получени средства от продажба на недвижимо имущество, за което по делото са представени нотариални актове. Правилно и обосновано административният съд е приел, че лицето, чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 170, ал. 1 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, не е съумяло да установи, че към началото на ревизирания период е разполагало с парични средства в брой. На първо място, този извод е обусловен от обстоятелството, че Ч. е получавал доходи от трудови правоотношения в размер, близък до минималния, което не предполага възможността същото да е имало спестявания. Второ, на ревизираното лице, на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК, е връчено уведомление, че ревизията ще бъде проведена по особения ред, като му е указано, че следва да попълни приложените справки за имуществено състояние, в т.ч. относно разполагаемите парични средства към началото и края на всяка от ревизираните години, което не е сторено, т.е. лицето не е заявило да разполага с конкретни суми, поради което правилно с РА е определено начално салдо в размер на 0,00 лв. Следва да бъдат споделени и мотивите на съда, че по делото не се установява Ч. да е получил суми в брой от своята майка, тъй като продажбите на недвижимите имоти са значително отдалечени спрямо периода на ревизията – около 20 години, като същевременно липсват доказателства, а и твърдения за съхранение и предаване на сумите. Именно поради това, противно на твърденията на касатора, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила недопускането на експертиза за установяване на пазарните им оценки. Не намират опора в доказателствения материал по делото и твърденията на касатора, че приходните органи не са съобразили получени от него доходи от продажба на недвижимо имущество – апартамент, находящ се в гр. Пловдив, [улица], през 2007 г., тъй като е установено, че имотът е бил ипотекиран и получените от продажбата суми са послужили за удовлетворяване на кредитора, като ипотеката е заличена на 16.01.2007 г. По отношение на продажба на имот – апартамент, находящ се в гр. Пловид, [улица], същият е бил съсобствен на Ч. и майка му, като в представения нотариален акт за продажба от 2007 г. не става ясно как лицата са си разпределили сумите помежду си, като не се представени доказателства в този смисъл. По отношение на представения в рамките на съдебното производство нотариален акт за покупко-продажба № 89 от 29.03.2017 г. – продавач е съпругата на ревизираното лице, за която има издаден РА № 16001620007761-091-001/14.03.2022 г., който е отменен с Решение № 1036/05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1707/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Видно от мотивите на съдебния акт, РА, издаден по отношение на Д. Ч., е отменен, тъй като е установено, че при съобразяване на получения остатък от 13 000,00 лв. от продажната цена на продадения с посочения нотариален акт имот, включително след погасяване на банков кредит, не е налице превишение на разходите над доходите на лицето. В тази връзка от страна на касатора не са ангажирани никакви доказателства относно това дали имотът е бил СИО, нито се твърди получаване на част от посочената сума. След извършена съпоставка на разходите и доходите на Ч., приходните органи са установили че е налице паричен недостиг за 2018 г. в размер на 22 319,06 лв. и за 2019 г. – в размер на 330 178,12 лв. В разходната част отражение са намерили разходи за закупуване и подобрение на недвижимо имущество, при съобразяване показанията на ревизираното лице и майка му, дадени в рамките на образуваното наказателно производство, ценени от приходните органи в съответствие с чл. 57 ДОПК. В рамките на ревизията лицето не е ангажирало други, различни от коментираните вече доказателства относно наличие на доходи, нито е съумяло да опровергае установения размер на извършените разходи, поради което необосновано се твърди, че съпоставките са неточни. Неоснователни са и твърденията, изложени в касационната жалба, относно наличието на други производства – наказателно и гражданско, със същия предмет, които влекат незаконосъобразност на процесния РА. Правилно, в този смисъл, административният съд е съобразил, че се касае за независими едно от друго производства, които се развиват по различен процесуален ред и имат различен предмет, макар и същият да има едно и също парично изражение, по повод което са образувани същите. Противно на възраженията на касатора, не се касае за данъчно облагане на доходи от престъпна дейност, а е налице облагане на данъчна основа, определена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК с оглед установеното явно несъответствие между доходите на лицето и сторените разходи, допустимо от ДОПК. С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски в размер на 3 904,50 лв. на основание чл. 161 ДОПК (редакция към ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г.), която сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 1 996,34 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,