Определение от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д "ОДОП") – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му гл. юрк. Йорданов, против Решение № 2428/12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 7653/2023 г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). С оспореното съдебно решение по жалба на „Арктис Систем“ ЕООД с ЕИК: 203401630 е прогласена нищожността на Ревизионен акт (PА) № Р - 22221322003014-091-001/11.01.2023 г., издаден от С. Георгиева в качеството ѝ на орган, възложил ревизията, и Ц. Джиева, ръководител на ревизията - служители в ТД на НАП - Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение № 588/09.05.2023 г. на директора на Д ОДОП – София при ЦУ на НАП. При това, на основание чл. 173, ал. 2 АПК вр. с чл. 160, ал. 5 ДОПК преписката е изпратена на изпълнителния директор на НАП и НАП е осъдена да заплати разноските по делото. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че РА е нищожен поради липса на компетентност на органа, възложил ревизията, и на органите издали РА, като се поддържа становище, че при формиране на тези изводи съдът не е изследвал въпроса за материалната и териториалната компетентност комплексно, а е разгледал същия извън контекста на цялостната нормативна уредба на компетентността на органите по приходите във връзка с възлагането на ревизии и издаването на ревизионни актове. Твърди се, че е налице надлежно учредена компетентност и не е необходима обосновка във връзка с чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП). Предлага се тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 12, ал. 6, във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 и т. 2 ДОПК, както и на разпоредбите на чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от (ЗНАП), въз основа на което се прави заключение, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал същите и в резултат се е произнесъл с решение, което е необосновано и постановено в противоречие са материалния закон. Представят се доказателства и съдебна практика на ВАС във връзка с изложеното. Иска се отмяна на оспореното съдебното решение и произнасяне с решение по същество на спора, с което касационната жалба да бъде уважена, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - „Арктис Систем“ ЕООД, представлявано от адв. Илиева, изразява становище за неоснователност на същата в писмен отговор и в открито съдебно заседание по делото. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 24.09.2024 г., е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по делото. В срока за произнасяне с решение настоящият съдебен състав установи, че с Разпореждане от 27.09.2024 г. на председателя на Върховния административен съд (ВАС) е образувано тълк. д. № 2/2024 г. по описа на ВАС за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по въпроса: „Нищожен ли е РА, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“ Като съобрази предмета на касационното оспорване съставът намира, че решението по тълк. д. № 2/2024 г. по описа на ВАС ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. С оглед факта, че преценката за значението на образуваното тълкувателно дело се осъществява в срока за постановяване на решението по настоящото дело, съгласно чл. 253 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, това представлява изменение на обстоятелствата по отношение на определението за приключване на съдебното дирене и е основание за неговата отмяна. Заради висящото производство по тълкувателното дело, налице са и предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, приложим на основание чл. 228 във вр. с чл. 144 АПК, което налага спиране на съдебното производство. Воден от горното, на основание чл. 253 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 292 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение