Определение № 3546 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2710/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, т. 1 и т. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 7603/15.04.2026г. на Нотариалната камара на Република България, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. С. за отмяна на влязло в сила решение № 18/14.01.2026г. постановено по гр.д. № 3851/2025г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. С това решение, по жалба на нотариус Б. М. Н., вписан под № 142 в регистъра на НК, с район на действие този на СРС е отменено решение на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара на Република България от 05.08.2025г. по д.д. № 4/2025г., с което по предложение на министъра на правосъдието на нотариус Б. М. Н., вписан под № 142 в регистъра на НК, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 3 от ЗННД „предупреждение за лишаване от правоспособност“. Молбата е основана на твърдения, че дисциплинарното производство пред ДК е било образувано по предложение на министъра на правосъдието на основание чл. 77, ал. 1 от ЗННД и страни в него са били Съветът на нотариусите, министърът на правосъдието и нотариусът. Производството пред ВКС е било образувано по жалба на нотариуса. С определение от 23.03.2026г., ВКС е допълнил решението си в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като осъдил НК да заплати на нотариуса адвокатско възнаграждение в размер на 3067.75 евро. Позовава се на наличие на новооткрито обстоятелство от съществено значение относно конституирането на страните – твърди, че Съветът на нотариусите е единственият орган в състава на юридическото лице НК с право на жалба и съответно пасивно процесуално легитимиран в производството по обжалване на решението на ДК. Сочи, че легитимираните страни в това производство са уредени в чл. 80 от ЗННД, а именно: нотариусът, Съветът на нотариусите и министърът на правосъдието. Позовава се практиката на ВКС /решение № 104/16.02.2026г. по гр.д. № 4167/2025г.; решение № 304/20.12.2019г. по гр.д. № 2864/2019г. на ВКС, IV ГО; решение № 523/16.09.2025г. по гр.д. № 700/2025г.; решение № 239/15.01.2015г. по гр.д. № 4762/2014г., III ГО; определение № 328/17.12.2013г. по гр.д. № 5359/2013г., III ГО/. Поддържа, че е константно разбирането, че Нотариалната камара не е страна в това производство, защото се обжалва решение на неин орган, който действа като съд /ДК/ в производство по чл. 80 от ЗННД пред ВКС. В оспореното решение е създадена една недопустима правна конструкция, с която квазисъдебен орган е бил конституиран като страна и осъден да заплати разноски. Вследствие на това молителят е бил лишен от възможност за участие и надлежно представителство по делото – Нотариалната камара е била поставена в положение да търпи неблагоприятни последици, без да е осигурено надлежното й конституиране на основание надлежен орган, страна в дисциплинарното правоотношение – Съветът на нотариусите. Евентуално се позовава на отменителното основание по чл. 304 от ГПК. С молба от 28.05.2026г. Нотариалната камара на Република България, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. С. е заявила, че оттегля подадената на 15.04.2026г. молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС и отправила искане за прекратяване на производството по делото. Молбата е придружена с пълномощно от 27.05.2026г., с която Л. С., в качеството й на председател на Съвета на нотариусите на НК на РБ упълномощава главен юрисконсулт Т. С. с право да оттегли молба за отмяна с вх. № 7603/15.04.2026г. по описа на ВКС. За да се произнесе по изявлението на молителя, съставът на Върховния касационния съд съобрази следното: Съгласно чл. 232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото, а съгласно разпоредбата чл. 264 от ГПК във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Изрична разпоредба уреждаща възможността за оттегляне на подадена молба за отмяна в Глава XXIV на ГПК в производството по отмяна на влезли в сила решения не е предвидена. По общото правило на чл. 6 от ГПК обаче, обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните по делото. С оглед направеното изрично и еднозначно волеизявление от молителя в този смисъл, Върховният касационен съд намира, че по делото са налице предпоставките за прекратяване на производството по делото. Съдът е надлежно десезиран от разглеждането и решаването на подадената молба за отмяна преди постановяване на решение по нея и производството по делото следва да се прекрати поради надлежно десезиране на съда. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение