Определение № 52 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 807/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 100272 от 16.11.2020г. по в.т.д.№ 165/2020г. на Апелативен съд Велико Търново за потвърждаване на решението по гр.д.№ 200/2019г. на ОС Русе, с което застрахователят е осъден на основание чл.226,ал.1 КЗ /отм./ да заплати на ищеца П. Л. П. сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат С. Л. П., настъпила при пътно произшествие на 18.03.3014г. Касаторът се позовава на отменителните основания по чл.281,т.3 ГПК. Счита за неправилен извода, че ищецът е доказал материалноправната си легитимация да бъде обезщетен за вредите от смъртта на своя брат. Поддържа, че не са установени кумулативните предпоставки за присъждане на обезщетение, очертани в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като, освен формалната родствена връзка между братята, не е доказана проявата на конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от обичайната близост, не е доказано и настъпването на сериозни като интензитет и продължителност търпени морални болки и страдания от ищеца. Акцентира на отсъствието на критерия „изключителност“, който да оправдае справедливостта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на брата на загиналия. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са възпроизведени изложените в касационната жалба съображения, че признаването на правото на ищеца в качеството му на брат на починалото при пътното транспортното произшествие лице да получи обезщетение, без наличието на доказателства, които да сочат на обективни житейски обстоятелства, обуславящи „изключителност“ на отношенията между двамата родственици, „води до произнасяне от АС Велико Търново по съществен материалноправен въпрос, разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС“. Поддържа се касационното оплакване, че по делото не са установени житейски обстоятелства, които да придадат „изключителност“ на отношенията между ищеца и починалия му брат и не е спазено изискването, посочено в цитираното тълкувателно решение. Твърди се, че наличието на „изключителност” няма как да бъде установено, тъй като дори да се кредитират свидетелските показания, че двамата братя са имали добри отношения и са изпитвали привързаност, емоционалната връзка между тях се е реализирала чрез „дистанционно” общуване и проява на взаимопомощ при нужда, а подобни отношения са типично проявление на близката родствена връзка между братя. Касаторът се позовава и на противоречие на обжалваното решение с цитирани актове по чл.290 ГПК, постановени от състави на ІІ т.о. на ВКС. В писмен отговор насрещната страна П. Л. П. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответното застрахователно дружество срещу първоинстанционното решение за уважаване на иска за сумата 20 000лв. с искане за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция. От ищеца е била подадена насрещна въззивна жалба срещу решението за отхвърляне на иска за разликата до пълния претендиран размер от 50 000лв. Съставът на апелативния съд е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка /съпруга на ищеца/, която е установила, че П. П. е ученическата й любов и познава загиналия, когато той е бил първокласник. П. на практика отгледал брат си, който бил по-малък с осем години /родители им били разведени/, бил негова опора, подкрепа и закрилник, двамата били нераздели, много привързани, малкият се стремял да следва пътя на брат си, практикувал същите спортове и занимания. След като ищецът създал своето семейство със свидетелката, с малки прекъсвания живели в едно домакинство със С.. Връзката им била силна и постоянна дори за периодите, през които С. работел в чужбина. Имали общи приятели и общи интереси. Въззивната инстанция е възприела тези показания за последователни, житейски логични и непротиворечиви, поради което е счела за неоснователни доводите във въззивната жалба срещу тяхното кредитиране. Приела е, че е установена по делото дълбока емоционална връзка, основана на взаимност, както и дълбоката скръб на ищеца от непрежалимата трагична смърт на 37 годишния брат, ежедневно споделяната болка от загубата, от отсъствието му от живота на ищеца, непрекъснато връщане към спомени, прояви на силна тревожност и депресия, довели до влошаване на здравословното състояние, включително и необходимост от консултации с психолог. При тези обстоятелства е счетено, че ищецът е доказал своята материалноправна легитимация да бъде обезщетен за моралните болки от загубата на близкия човек поради житейски създадената изключителност на емоционалната връзка помежду им. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено поради отсъствието на въпрос с необходимата правна характеристика, съобразно критериите, посочени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Изложението съдържа само доводи на касатора относими и от значение единствено за правилността на обжалваното решение, които са несъвместими с изискването за ясно формулиране на общото основание за достъп до факултативния касационен контрол. Въззивната инстанция, позовавайки се на показанията на лице, което тридесет години и било свидетел на отношенията между братята, подробно е мотивирала извод кои са установените по делото релевантни за конкретния случай обстоятелства, въз основа на които е счела, че за ищеца като лице, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., е възникнало право на обезщетение за неимуществени вреди, позовавайки се на критериите, очертани в ТР №1 от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Правните аргументи и съображения на състава на апелативния съд не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато отклонение от установената с тълкувателното решение № 1/2016г. на ОСНГТК задължителна съдебна практика и от практиката по чл.290 ГПК, постановена въз основа на него. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.02.2021г., в който е отразено заплащането на договореното възнаграждение от 1 400лв. с ДДС в брой. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.