Определение № 8494 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на О. И. М., К. Ч. М. и Е. Х. В., чрез процесуалния им представител адв. Москов. Първата от тях е срещу Протоколно определение № 65 от 12.04.2023 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. дело № 3371/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата им против Заповед № РБТ17-РА50-140/02.08.2017 г. на главния архитект на район „Витоша“, Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП - ПР) на УПИ IV-1669 и УПИ ХХ-504 за образуване на нови УПИ IV-2749 и УПИ ХХ-1108 по зелените линии, цифри, знаци и щрихи, кв. 41 по плана на гр. София, съгласно приложен проект, както и срещу Определение № 3273 от 13.04.2023 г. по същото дело, с което е допълнен по реда на чл. 248 ГПК прекратителният съдебен акт в частта за разноските, като оспорващите са осъдени да заплатят в полза на Столична община такива в размер от 100 лева, а на В. З. А. Х. - сумата от 700 лева. Втората им частна жалба е срещу Определение № 5911 от 10.07.2023 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането им по чл. 248 ГПК за редуциране на присъдените с предходното Определение № 3273 от 13.04.2023 г. в полза на заинтересованата страна разноски. В частните жалби оспорващите излагат доводи за неправилност на съдебните актове, като постановени в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на прекратителното определение твърдят, че съдът неправилно е отразил приемане от тях без възражение на съдебно-техническата експертиза, лишил ги е от възможност да представят допълнителни доказателства и е извършил формална проверка по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК. Относно постановените в производството по чл. 248 ГПК определения са на позиция за недоказаност на извършените от заинтересованата страна разноски, съответно за формален характер на представеното по делото пълномощно предвид неучастието на адвоката преди съдебното заседание, в което е прекратено производството. Възразява се срещу произнасянето на съда в два различни съдебни акта по разноските. Искат оспорените определения да бъдат отменени и делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. От ответниците главният архитект на район „Витоша“ - Столична община, чрез пълномощника си юрк. Ташева, е на становище за неоснователност на частната жалба срещу прекратителното определение, В. З. А. Х., представлявана от адв. Георгиев, е на позиция за правилност на всички оспорени съдебни актове, а останалите ответници не изразяват становище по жалбите. Процесуалният представител на административния орган претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Частните жалби са подадени в съответните срокове по чл. 230 АПК, от страни - адресати на атакуваните определения, и срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледано по същество, оспорването срещу Определение № 5911 от 10.07.2023 г. е основателно. При извършената по повод на частните жалби служебна проверка по чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, се констатира, че оспореното по втората от тях определение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. С постъпването в административния съд на адресираната до Върховния административен съд първа частна жалба срещу постановеното в открито съдебно заседание определение за оставяне без разглеждане на оспорването, както и срещу това за допълването му в частта за разноските, решаващата инстанция е приела, че е сезирана с искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановения от нея акт за прекратяване на производството, допълнен в частта му за разноските. В действителност такова искане липсва в първата частна жалба или в отделна молба. От оспорващите са изложени единствено доводи, относими към изначалната неправилност на присъждане на разноски в полза на заинтересованата страна поради липсата на реално извършени такива и отсъствие на осъществена процесуална защита от нейния пълномощник. Тази позиция атакува единствено акта за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските и не сезира първоинстанционния съд с отделно искане за тяхното редуциране чрез изменението на съдебния акт. Частна жалба с подобно съдържание подлежи на разглеждане по реда на инстанционния контрол от Върховния административен съд. Следователно, с постановяването на Определение № 5911 от 10.07.2023 г. съдът се е произнесъл недопустимо по неотправен до него петитум. Горното мотивира обезсилване на съдебния акт и прекратяване на делото в тази част – чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК. Частната жалба срещу Протоколно определение № 65 от 12.04.2023 г. и Определение № 3273 от 13.04.2023 г. е неоснователна. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото не се установява жалбоподателите да са от кръга на заинтересованите лица, на които е признато право на оспорване на заповедта. Правният интерес от оспорване на всеки административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Чл. 131, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ очертава лицата с право на жалба срещу актове за одобряване на ПУП. Това са собствениците или носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати от предвижданията на плана имоти, а именно: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Споделими са съображенията на административния съд, че по отношение на жалбоподателите не са налице предпоставките по чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Установено е от приетата по делото СТЕ, че техните имоти не са предмет на разработката и не се засягат от изменението в никоя от хипотезите по т. 2 – т. 5 на текста. Със заповедта регулационната граница между имота на заявителя и този на друг негов съсед, различен от оспорващите, е поставена по имотната им граница по кадастралната карта към момента на издаване на акта. В този смисъл очертанията в графичната част на заповедта на имотите на жалбоподателите и съответно тяхната регулационна или кадастрална граница с имота на заявителя представляват единствено извадка от действалите към одобряването на изменението регулационен план и кадастрална карта за тези имоти. Въпросът дали поставените на вещото лице задачи са изяснени, е свързан с оценката на заключението. След като то е обосновано и не възниква съмнение в правилността му – чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК, отказът на съда да назначи допълнителна или повторна експертиза не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, независимо от факта на оспорването на заключението на експерта от частните жалбоподатели. След като производството по делото е било преждевременно прекратено в открито съдебно заседание, искането за разноски, което може да бъде предявено по правило до приключването на устните състезания в съответната инстанция, не е било преклудирано. При служебната проверка за допустимостта на производството страните обективно не биха могли да имат познанието относно точния момент за подобно развитие на процеса и съответно – да поискат присъждане на разноски и да представят доказателства за плащането им. Срок да се предяви искането в тази хипотеза не е предвиден (арг. чл. 81 и чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК). Единствената им възможност да релевират правото на разноски е по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, респ. в самото заседание след прекратяването на производството, както е в случая. В. З. А. Х. се ползва от заповедта и затова прекратяването на производството по оспорването е благоприятно за нея, а фактът на плащане на адвокатския хонорар в претендирания размер е доказан с приложения по делото преди съдебния протокол от заседанието на 12.04.2023 г. договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г. Договорът е сключен на дата, на която оспорването пред административния съд е било висящо и има за предмет извършването на процесуално представителство именно по това дело. От адвоката са предприети действия по оказване на защита в съдебното заседание на 12.04.2023 г., което обосновава и извод за реално осъществено от него представителство. Предвид изложеното, в полза на заинтересованата страна са дължими разноски и такива коректно са присъдени в производството по допълване на прекратителния съдебен акт по реда на чл. 248 ГПК. Правилността на Протоколно определение № 65 от 12.04.2023 г. и Определение № 3273 от 13.04.2023 г. мотивира оставянето им в сила. На основание чл. 143, ал. 3 АПК ще бъде уважено искането на главния архитект на район „Витоша“ - Столична община за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния му размер от 100 лева, установен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.