Определение № 296 от 06.11.2014 г. на ВКС по д. № 4195/2014 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата на К. З. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Златоград по гр.д. №425/12 г., потвърдено с решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №64/14 г. от 7.04.14 г. С влязлото в сила решение по иск с пр. осн. чл.108 ЗС Н. И. е осъден да предаде на С. С. собствеността и владението на 17 кв.м., съставляващи северна част от УПИ ХІІІ-99 в кв.24 по регулационния план на [населено място], общ. З., като присъдената площ е обозначена на скица, представляваща неразделна част от решението Отмяната на решението се иска на осн. чл.304 от ГПК – молителката твърди и установява, че е съпруга на ответника по делото Н. И., като бракът им е сключен през 1968 г. Сочи, че ответникът се легитимира като собственик на 300 кв.м. от имот пл.№98 по плана на селото с нот. акт за дарение №13/79 г. Останалата / и спорна/ част от имота е придобил по регулация, съгл. нот. акт №2/80 г. на РС Златоград. Молителката счита, че придадените по регулация места са семейна имуществена общност, тъй като са заплатени през време на брака. Това означава, че спорното УПИ се притежава в съпружеска общност от нея и ответника в приключилия исков процес Н. И.. Влязлото в сила решение има сила и спрямо нея, като необходим другар на ответника, а неучастието й в процеса я е лишило от възможността да защити правата си за имота. Затова, като намира, че е лице по чл.304 ГПК, моли влязлото в сила решение на РС Златоград и на ОС Смолян да бъде отменено и делото – върнато на районния съд за ново разглеждане. Ответницата С. С. оспорва молбата като недопустима и евентуално - неоснователна. Намира, че придадените по регулация места нямат самостоятелен статут и следват характера на собствеността върху имота/парцела/, към който се придадени, а не се спори, че той е дарен и собствен само на ответника Н. И.. Затова процесният имот не е съпружеска общност и молителката не е лице по чл.304 от ГПК, спрямо което влязлото в сила решение има сила, независимо че не е страна в процеса. ВКС намира възражението на ответницата за недопустимост на молбата за отмяна за основателно: Съгласно ППВС №2/77 г., когато се касае до спор за вещ от имуществената общност съпрузите са необходими другари и неконституирането на единия съпруг като страна по делото е основание за него да иска отмяна на постановеното без негово участие решение. С тези права съпругът разполага само когато спорът е за вещ от съпружеската имуществена общност. Придадената по регулация част следва характера на собствеността върху имота, към който се присъединява –чл.97 ЗС. Или процесният имот не е съпружеска имуществена общност на ответника по иска и молителката, те не са необходими другари по иска и последната няма качеството на лице, което е легитимирано да иска отмяна на влязлото в сила решение по чл.304 от ГПК. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение