Определение № 5580 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Р. М., чрез адв. С. Ангелов, срещу определение № 456 от 08.04.2025г. постановено по адм. дело № 130/2025 г. по описа на Административен съд София – област, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ, обективиран в писмо с рег. № ВОП 02- 53/10.01.2025г. на министъра на земеделието и храните и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е нищожно и/или неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по частната жалба – министър на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Б. Панайотова в писмен отговор оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд е установил, че с оспореното писмо министърът на земеделието и храните е предоставил на М. копие от поисканите със заявлението заповед № РД 20 -34 от 29.02.2024г., ведно с доклад рег. № 93 -1340 от 29.02.2024г., а в останалата част заявлението е препратено по компетентност на кмета на община Елин Пелин. В резултат на тези установявания, съдът е счел, че с оспореното писмо частично е удовлетворено искането на жалбоподателката за представяне на документи, поради което оспорването в тази част е недопустимо, поради липса на правен интерес от обжалване. В останалата част, относно препращане на заявлението на кмета на община Елин Пелин на основание чл.32, ал.1 от ЗДОИ, съдът е приел, че това уведомяване не представлява акт по произнасяне по заявлението - изричен отказ за предоставяне на търсената информация и оспорването е недопустимо. По тези съображения, АССО приел наличие на основанието по чл.159, т.1 от АПК като оставил жалбата без разглеждане и прекратил прозиводството по делото. Така постановеното определение е правилно. Жалбата правилно е преценена като недопустима, поради липсата на правен интерес в частта по т.4 на подаденото заявление тъй като видно от оспореното пред АССО писмо на заявителката М. са предоставени копия на заповед № РД 20 -34 от 29.02.2024г. на министъра на земеделието и храните и доклад с рег. индекс 93 -1340/29.02.2024г. Следователно в тази част на жалбоподателката е предоставен достъп до поисканата информация и липсва отказ за предоставяне на търсената информация по ЗДОИ. Привилна е преценката на административния съд, че за М. липсва правен интерес да обжалва в тази част позитивния за нея акт за предоставяне на достъп до информация, поради което правилно като краен резултат е прекратено производството поради недопустимост на жалбата. Правният интерес от оспорване на административен акт е една от абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на жалба, за наличието, на която съдът следи служебно по време на целия процес, поради което подадената жалба правилно е приета за недопустима от първоинстанционния съд, тъй като с оспореното пред АССО писмо, административният орган се е произнесъл изцяло в желания от М. смисъл по т.4 от заявлението и по този начин целеният от нея правен резултат е постигнат. Обоснован е изводът на АССО, че оспореното писмо в частта, с която заявлението е препратено по компетентност на кмета на община Елин Пелин на основание чл. 32, ал.1 ЗДОИ, няма характер на отказ да се предостави информация по смисъла на чл.38 ЗДОИ. Същото в тази си част е елемент от фактическия състав по произнасяне на компетентния задължен субект по ЗДОИ и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по аргумент от чл.21, ал.5 АПК. Доводите в частната жалба, че препращане на заявлението на друг орган, обективира отказ за произнасяне по същество, както и че посочените в заявлението документи се съхраняват в МЗХ и е ненужно препращането му на друго задължено лице са неоснователни. Както се посочи по - горе в решението преценката на органа по чл.32, ал.1 от ЗДОИ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и не обективира отказ за предоставяне на информация, годен за обжалване пред съд, както неправилно е прието в решение №1537 от 06.12.2024г. по адм. дело №1049/2024г. на АССО при обжалване на предходен, изричен отказ постановен по подаденото от М. заявление. Съдебният акт следва да бъде оставен в сила като правилен. С оглед изхода на делото на министерство на земеделието и храните, следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от частния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,