Определение № 462 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 348/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.2,предл.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на К. за у. на и., п. от п. д. (нататък и К.) срещу определение от 04.05.2011 г. по гр.д. № 596 /2011 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е върната касационната жалба на жалбоподателя срещу въззивно решение от 10.12.2010 г. по гр.д. № 5235 /2010 г. на СГС, г.о. на основание чл.286,ал.1,т.1 ГПК поради просрочие на жалбата. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, в постановеното от СГС съдебно решение е написано, че подлежи на обжалване в срок от 30 дни, получено е от жалбоподателя на 14.02.2011 г. и се прилагат правилата за броене на сроковете в дни, т.к. такова е даденото от СГС указание, съгласно чл.72 ЗЗД срокът започва да се брои от следващия ден – 15.02.2011 г., месецът е с 28 дни и 30 дни изтичат на 16.03.2011 г., когато е депозирана жалбата до ВКС. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че жалбоподателят е уведомен за постановеното решение на 14.02.2011 г., съобразно правилото на чл.60,ал.3 ГПК, срокът, който се брои по месеци, изтича на последното число на съответния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът за касационно обжалване на посоченото решение е е изтекъл на 14.03.2011 г., (понеделник – присъствен ден), по делото не е представен пощенски плик, чието клеймо е с дата до 14.03.2011 г., т.е. жалбата е постъпила след изтичането на преклузивния едномесечен срок, следователно е просрочена и следва да бъде върната на основание чл.286,ал.1,т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Частната жалба е допустима: подадени е в срок от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване определение, държавна такса не се дължи.. Твърдението, че в обжалваното решение е написано, че подлежи на обжалване в 30-дневен срок не е вярно, написано е, че подлежи на обжалване в 1-месечен срок. С връченото съобщение, изготвено на бланка, е удостоверено, че на К. е връчен препис от обжалваното решение на 14.02.2011 г. и че подлежи на обжалване, както е посочено в него. Поради което доводът, че касационната жалба е подадена в определения от въззивния съд по-дълъг срок от установения в закон, основан на правилото на чл.62,ал.3 ГПК, е неоснователен. Жалбоподател К. изобщо не твърди и не доказва, че е подал касационната жалба преди датата 16.03.2011 г.. По отношение на сроковете в съдебния процес посочената разпоредбата на чл.72 ЗЗД не се прилага, приложима е посочената в обжалваното определение разпоредба на чл.60,ал.3 ГПК. Поради което и по съображенията, изложени в мотивите на обжалваното определение на ВКС, към които настоящият състав препраща по реда на чл.278,ар.4 вр. чл.272 ГПК, касационната жалба е просрочена, а съдът законосъобразно е упражнил правомощията си по чл.286,ал.1,т.1 ГПК, поради което жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди. Воден от горното съдът