Определение № 13627 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11707/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против определение №16762/13.09.2024 г., постановено по адм. д. 1352/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е нищожно поради допуснато противоречие с основополагащи принципи на свръхповелителни норми, евентуално иска да бъде обезсилено, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №16762/13.09.2024 г., постановено по адм. д. 1352/2024 г. по описа на АССГ е оставено без уважение искането на Н. В. В. да бъде освободен от внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. и да му бъде предоставена правна помощ. Административният съд е приел за установено, че жалбоподателят разполага с имущество, респективно има възможност да заплати дължимата държавна такса и ангажира адвокатска помощ срещу заплащане. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното определение е постановено от законен състав на родово и местно компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма и след надлежно сезиране, поради което е действително и допустимо. Обосновано и законосъобразно АССГ е приел за установено ,че не са налице предпоставките за освобождаване на Н. В. от внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на подадена от него частна жалба, както и да му бъде предоставена безплатна правна помощ. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин притежаването на имущество, от което следва, че Н. В. не е в невъзможност да осигури собствени средства за осъществяване на търсената от него съдебна защита чрез заплащане на държавна такса и възнаграждение за правна помощ и съдействие. По изложените съображения обжалваното определение като действително, допустимо, правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения трябва да бъде оставено в сила. С оглед липсата на претенции за присъждане на разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение