Определение № 8130 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 14428 от 19.05.2026 г. на А. И. А., за изменение на решение № 4268 от 20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 7431/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта относно разноските. В молбата се твърди, че разноските са необосновано високи и значително надхвърлят размера на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1 от 2004 г.). Иска се изменение на решението в частта относно размера на адвокатското възнаграждение, възложено в тежест на А. И. А.. Ответните страни – „Нова НГ“ ЕООД и Н. П. Г., чрез пълномощника си адв. Атанасов, в представен писмен отговор, излагат становище за неоснователност на молбата и молят за оставянето й без уважение. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд (ВАС), състав на второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, Върховният административен съд се е произнесъл по касационна жалба на „Нова НГ“ ЕООД, представлявано от Н. П. Г., както и на Н. П. Г. лично против решение № 915 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 972/ 2022 г. по описа на Административен съд - Плевен, като е обезсилил същото и е прекратил производството по делото. Предвид изхода на спора ВАС се произнесъл по разноските, като приел, че направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на „Нова НГ“ ЕООД е частично основателно. При преценката си е отчел, че делото е образувано през 2022 г., първото съдебно заседание е проведено през 2023 г., а производството е приключило през 2024 г., като в този период са проведени десет открити съдебни заседания. Съдът е съобразил още, че процесуалният представител на дружеството е осъществявал активно процесуално представителство чрез участие в съдебните заседания, подаване на молби и искания за назначаване на експертизи, както и че минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 е 1250 лв. С оглед на тези обстоятелства е намерил, че договореното възнаграждение от 7041 лв. с ДДС е прекомерно и го е намалил до 3500 лв. без ДДС, съответно 4200 лв. с ДДС. По отношение на касационната инстанция съдът е приел, че не е направено възражение за прекомерност, поради което е присъдил договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 4694 лв. с ДДС. В резултат на това е присъдил на „Нова НГ“ ЕООД разноски в общ размер на 5145.64 евро/10064.00 лева, включващи адвокатско възнаграждение за двете инстанции, разноски за съдебно-технически експертизи и държавна такса за касационно обжалване, както и сумата от 35.79 евро/70.00 лева на Н. П. Г. за държавна такса по касационното производство, като е разпоредил всички присъдени разноски да бъдат заплатени от А. И. А.. Неоснователно е искането за изменение на решението в частта за разноските, по изложените в същото мотиви, че съдът не се е произнесъл по възражение за прекомерност на разноските. Както правилно се отбелязва и в отговора на „Нова НГ“ ЕООД и Н. П. Г. по искането за изменение, такова възражение от страна на молителя А. И. А. не е направено, нито в подаденият от него отговор на касационната жалба, нито в последващ момент преди постановяването на окончателния съдебен акт - в случая решението, чието изменение в частта за разноските се иска. Т.е. съдът не е бил сезиран с искане за намаляване на разноските поради прекомерност и следователно основание за изменение на решението в тази връзка не е налице, тъй като съдът по този въпрос не се произнася служебно. В този смисъл са и мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012 г. За пълнота следва да се посочи, че в процесния случай въведеното от А. възражение за прекомерност е бланкетно, като не са изложени конкретни доводи за липса на фактическа и правна сложност на спора, освен, че счита разноските за необосновано високи. Въз основа на гореизложеното искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 176а АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,