Определение № 59 от 26.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 92/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, т.1 от НПК по повод спор за подсъдност между Окръжен съд – Монтана и Софийски градски съд, повдигнат от последния. Според постъпилото писмено становище на прокурор от Върховна касационна прокуратура, делото следва да се разгледа от ОС – Монтана съобразно чл.31, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИКОРНФС/. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, счете за установено следното: В ОС – Монтана е било образувано нчд № 354/2023 г. във връзка с получено искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена от административен орган на Германия спрямо българския гражданин Ю. И. К.. В приложеното към искането удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за последен известен адрес на санкционираното лице е посочен този в [населено място], общ. ***, обл. ***, на [улица]. Разглеждането на делото е насрочено за 18.12.2023 г., за която дата К. е бил призован лично именно от така посочения адрес, установен и като постоянен за лицето съобразно изисканата и приложена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. В съдебното заседание той се е явил, а при дадения ход на делото е заявил и становището си относно постъпилото искане, включително и за вече получено от него съобщение за санкционирането му от издаващия орган. Наред с това е уточнил, че понастоящем пребивава в [населено място] на посочен адрес в[жк], който не е регистриран. Позовавайки се на тази информация и разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗПИИКОРНФС, съдът е прекратил производството с определение в съдебното заседание и е постановил изпращането на делото на Софийски градски съд по компетентност. След постъпване на материалите по делото в СГС и в рамките на образуваното нчд № 7414/2023, с разпореждане № 3436 от 29.12.2023 г. СГС е преценил, че делото не му е подсъдно, тъй като е съобразил установеното обстоятелство за постоянния адрес на санкционираното лице. Поради това е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. При така проследената по делото фактология, ВКС счете, че компетентен да го разгледа е Окръжен съд – Монтана. Съобразно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗПИИКОРНФС местно компетентен да се произнесе по постъпилото искане за признаване и изпълнение на наложената финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. В процесния случай в приложеното удостоверение по чл.4 от РР 2005/2014/ПВР на Съвета за последно известен адрес е посочен именно този в [населено място], определящ поначало и местната компетентност на ОС – Монтана. Същият адрес е установен и в изисканата справка по делото и е бил успешно използван за личното уведомяване на санкционирания К. както за съдебното заседание, така и за наложената му санкция от издаващия орган, видно от отразените негови изявления в съдебния протокол. При тези данни, прекратяването на производството е било неоснователно, независимо от съобщения, но нерегистриран настоящ адрес за лицето в [населено място]. Този извод следва и от разпоредбата на чл.93, ал.5 от Закона за гражданската регистрация, съобразно която именно постоянният адрес на гражданите служи за кореспонденция с органите на държавна власт и тези на местното самоуправление. Предвид изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение