Решение № 2912 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8815/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на 03 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт М. Георгиева против Решение № 23474/08.07.2025 год., постановено по административно дело № 126/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспорения съдебен акт е неправилен и постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и при неправилно тълкуване на събраните в хода на съдебното производство доказателства. По същество са оспорени мотивите на първоинстанционния административен съд, като е заявено, че никъде в постановения отказ, началникът на 03 РУ – СДВР не е мотивирал същия с обстоятелството, че С. К. е бил осъждан за престъпление по чл. 131 от НК. Противно на възприетото от съда, в касационната жалба се твърди, че обстоятелството, че жалбоподателят е бил служител в системата на Министерство на вътрешните работи не може и не би могло да бъде единствено и самостоятелно обстоятелство за издаване на поисканото разрешение. Допълнено е, че отказът за издаване на разрешение е постановен при наличие на посочените в чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) отрицателни предпоставки, а именно, разрешение не се издава на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Твърди се, че жалбоподателят е мотивирал необходимостта от късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като бивш служител на МВР, които съображения са хипотетични и общи, без каквато и да е конкретизация и излагане на факти и обстоятелства, като не се сочи основателна и неотложна причина. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е заявено искане за постановяване на съдебен акт, с който да се отмени първоинстанционното съдебно решение и да бъде потвърден оспорения отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Заявено е и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от началника на 03 РУ – СДВР, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Д. Иванова, в която е заявено, че се поддържат доводите по касационната и се иска отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заявено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – С. Б. К. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. О. Стойчев от Адвокатска колегия – София, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Развива обстоятелствени доводи за правилността на оспореното съдебно решение, като формулира искане за оставянето му в сила и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура в писмено заключение и в съдебно заседание дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, доколкото в случая са налице заявените касационни основания за отмяна. Предлага съдебното решение, като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на С. Б. К. срещу Отказ № 227000-12801/20.09.2024 год. на началника на 3 РУ - СДВР, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Отказът е постановен на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. От фактическа страна, първоинстанционният административен съд е установил, че С. Б. К. е подал до началника на 03 РУ – СДВР заявление за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях. Посочено е, че лицето притежава пистолет „Макаров“ с № АD370092. Като основание на така заявеното искане е посочено – „самоотбрана, бивш служител на МВР“. Към заявлението са приложени необходимите документи, включително Удостоверение от Национална следствена служба за това, че срещу К. няма обвинение по неприключени наказателни производства; Справка за съдимост в която е записано, че лицето не е осъждано; медицинско удостоверение, че лицето не страда от психически разстройства; декларация по чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, в което лицето отново е вписало обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, и посочена основателна причина за искането – самоотбрана; удостоверение от Дирекция „Човешки ресурси“ – МВР, че лицето е бил на служба в МВР, като служебното правоотношение е прекратено поради пенсиониране, както и удостоверения за техническата годност на оръжието и проведените от лицето учебни стрелби. Във връзка с подаденото заявление и след извършени допълнителни проверки, с писмо с рег. № 227000-12062/05.09.2024 год., С. Б. К. е уведомен, че в искането си не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на основание чл. 87, ал. 1, вр. с чл. 79 и чл. 81 от ЗОБВВПИ. С оглед на това, заявителят е уведомен, че започва процедура по издаване на отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В писмото е указана възможността за лицето в 7-дневен срок от връчване на писмото да депозира възражения, обяснение и/или доказателства, с които да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на поисканото разрешение на съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Във връзка с предоставената му възможност, С. К. е депозирал до началника на 03 РУ – СДВР възражение, в което отново е заявил искането си за продължаване на срока за съхранение, носене и употреба на притежаваното от него късо нарезно оръжие – пистолет „Макаров“, като е мотивирал това си искане с издадено разрешение от 3-то РУ към СДВР за самоотбрана, необходимостта от което не е отпаднала. Като е приел депозираното допълнително възражение за неоснователно, началникът на 03 РУ – СДВР е постановил Отказ с № 227000-12801/20.09.2024 год., с който на основание чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказал да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“ кал.9х18 № AD370092 на лицето С. Б. К. от гр. София. В мотивите на административния акт е посочено, че подаденото от лицето заявление, с прилагане на изискуемите се от ЗОБВВПИ документи не задължава административния орган автоматично да издаде поисканото разрешение на съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, доколкото разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ изисква извършването на преценка за наличие на основателна причина. По повод заявеното от лицето твърдение, че е бивш служител на МВР, административният орган е посочил, че е неоснователно лицето да счита, че по право, като бивш служител на МВР му се полага издаване на разрешение, доколкото това обстоятелство не изключва прилагането на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Допълнено е, че в приложените към заявлението материали не са приложени никакви доказателства относно съществуваща или потенциална заплаха за живота, здравето или имуществото на заявителя, както и за членовете на неговото семейство. В този смисъл и при липса на данни за актуални, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на С. Б. К. и целостта на имуществото му, необходимостта от извършване на дейност не е доказана. Недоволен от така постановения отказ, С. К. е оспорил същия по административен ред пред горестоящия административен орган – директора на СДВР, който с Решение рег. № 513р-112551/05.11.2024 год. е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил Отказ с рег. № 227000-12801/20.09.2024 год. на началника на 03РУ – СДВР като основателен. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорения отказ е издаден от компетентен административен орган и в съответствие с изискванията за форма. По мнение на съда, при издаване на акта са допуснати съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяната му. В подкрепа на това твърдение е посочено, че в съдържанието на акта не са посочени конкретните обстоятелства, довели до издаване на отказа. Твърди се, че от една страна в отказа е посочена Докладна записка № 227000р-21785/02.09.2024 год. без да се посочи съдържанието й. С оглед на това, съдът сам е подложил на анализ съдържанието на тази докладна записка, като в заключение отново е формирал извод, че съдържанието на този документ не е част от съдържанието на административния акт. Независимо от така формирания извод, съдът отново е обърнал внимание на съдържанието на докладната записка, като е приел, че същото е изцяло оборено от приложеното по преписката свидетелство за съдимост, в резултат на което е посочил, че този документ не може да се вземе предвид при решаване на делото. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения отказ, първоинстанционният съд е приел, че в случая, от представените доказателства, в т.ч. и служебната бележка, удостоверяваща, че заявителят е бивш служител на МВР са установява наличието на положителните основания на чл. 78, ал. 2 от закона за уважаване на искането и не е налице отрицателната предпоставки по ал. чл. 78, ал. 2, предложение второ на ЗОБВВПИ за неиздаване на акта. От страна на съда са обективирани обстоятелствени мотиви, съгласно които законодателят е обособил специални хипотези, отнасящи се до настоящите и бившите служители на органите от системите на вътрешните работи и на националната сигурност. Посочено е, че от самата същност на дейността, която осъществяват или са осъществявали в миналото, произтича заплахата за сигурността на тези лица. Допълнено е, че законът признава, че тези лица са застрашени в по-голяма степен от гражданите, които не са или не са били част от тези служби, както и отчита обучението и тестовете, които са преминали и създава облекчен ред за получаване на разрешителни за оръжие. С оглед на това е формиран извод, че при заявен мотив самоотбрана, предвид длъжността, която са изпълнявали или изпълняват, следва да получат разрешение, ако не са настъпили обстоятелства, които да установяват, че не отговарят на изискванията да съхраняват и ползват оръжие. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е приел оспорения отказ за незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и целите на закона, поради което го е отменил и е върнал преписката на началника на 03 РУ – СДВР за ново произнасяне в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В полза на оспорващия са присъдени и разноски в размер на 510,00 лева. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Видно от оспорения административен акт, органът е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която абсолютна предпоставка за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие, за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 от ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновават извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, заявителят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно изискванията на закона тази нужда за „самоотбрана“ следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична, поради което правилно органа е приел, че в заявлението си С. К. не сочи основателна причина за искането да му бъде подновено разрешението. В тежест на иницииралото производството лице, е да докаже необходимостта си от разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая в подаденото от К. заявление е посочено единствено, че оръжието е придобито „като бивш служител на МВР“ и същото му е необходимо за самоотбрана, без да са посочени други конкретни обстоятелства за тази необходимост. Въз основа на така заявеното не може да се обоснове нуждата от самоотбрана - наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. Не са ангажирани и доказателства, установяващи такава нужда. В настоящият случай липсват каквито и да е доказателства, които по безпротиворечив начин да доказват заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Неправилен и необоснован се явява извода на първоинстанционния административен съд за наличие на допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на конкретни обстоятелства довели до издаване на акта. Противно на така формирания извод, в постановения отказ, началникът на 03 РУ – СДВР, след анализ на доказателствата по административната преписка е формирал относимия извод, че е неоснователно лицето да счита, че по право, като бивш служител на МВР му се полага издаване на разрешение, доколкото това обстоятелство не изключва прилагането на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В мотивите на административния акт безпротиворечино е прието, че в приложените към заявлението материали не са приложени никакви доказателства относно съществуваща или потенциална заплаха за живота, здравето или имуществото на заявителя, както и за членовете на неговото семейство. С оглед на това и поради липсата на данни за актуални, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на С. Б. К. и целостта на имуществото му, административният орган е формирал крайния си извод, че необходимостта от издаване на поисканото разрешение не е доказана. Следва да се отчете и обстоятелството, че първоинстанционния съд недопустимо е подложил на анализ факти и обстоятелства, които не са част от мотивите на административния акт и не са формирали решаващия извод на административния орган. Видно от мотивите на оспорения Отказ № 227000-12801/20.09.2024 год. на началника на 03 РУ - СДВР, подробно анализираната от съда Докладна записка № 227000р-21785/02.09.2024 год. изобщо не е посочена, а още по-малко е направено някакво позоваване на нейното съдържание. След като самият съд е приел, че съдържанието на този документ не е част от съдържанието на оспорените актове, то изцяло безпредметен се явява анализа на съдържащата се в тази докладна записка информация в мотивите на съдебния акт. Неоснователни са изложените в съдебното решение доводи, че заявлението е подадено на основание чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като касаторът е бивш служител на МВР и това е достатъчно основание за издаване на поисканото от заявителя разрешение. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел „Общи положения“ на главата четвърта „Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия“. Следва да се има предвид, че фактът, че С. К. е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството му на служител на МВР с прекратено правоотношение, сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Правилното и систематично тълкуване на приложимите правни норми в тяхната систематична връзка обосновават извод, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешение, и като императивна, е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение, а визираното в чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата по ал. 1 от с.з. с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение, без да се извеждат аргументи, че след като на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то задължително следва да му бъде удължаван срокът на разрешението. Изцяло против нормативната регламентация, а и против целта на закона е извода на първоинстанционния съд, че при заявен мотив самоотбрана, предвид длъжността, която са изпълнявали заявителите – бивши служители на МВР, следва да получат поисканото разрешение. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е формирал неправилен извод, че оспореният отказ на началника на 03 РУ – СДВР е постановен в противоречие с относимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което съдебното решение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, по силата на което, жалбата против оспорения отказ следва да се отхвърли. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на касатора се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което съдът съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя в размер на общо 400,00 (четиристотин) лева, равняващи се на 204,52 евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,