Определение № 10230 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Виваком България" ЕАД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, против определение № 15693 от 23.04.2026 г. по адм. д. № 4516/2026 г. на Административен съд София - град, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил за присъединяване към адм. д. № 4515/2026 г. на Административен съд София - град. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението, тъй като не е изпълнено посоченото от съда правно основание за прекратяване на делото. Твърди, че действително пред същия съд е образувано друго дело, но то е срещу решение № РД-02-16-323 от 13.03.2026 г. за определяне на финансова корекция във връзка с изпълнението на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а другата жалба е подадена срещу решение № РД-02-16-331 от 23.03.2026 г. за допълване на същото решение за финансова корекция. Сочи, че второто решение не е за поправка на очевидна фактическа грешка, а се отнася до допълване на съдебното решение по реда на чл. 62, ал. 1 АПК. Според жалбоподателя двете дела са с различен предмет, поради което не е изпълнено основанието по чл. 159, т. 7 АПК за прекратяване на съдебното производство по по-късно образуваното пред съда дело. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК), чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Върховният административен съд приема частната жалба за недопустима поради следното: Видно е от данните по делото, че "Виваком" ЕАД е подало жалба срещу решение № РД-02-16-323 от 13.03.2026 г. на ръководителя на УО на ОПИК за определяне на финансова корекция. Жалбата е заведена в Административен съд София - град с вх. № 10684 от 30.03.2026 г., по която е образувано адм. д. № 4515/2026 г. по описа на същия съд. Дружеството на 01.04.2026 г. е подало жалба срещу решение № РД-02-16-331 от 23.03.2026 г. за допълване на решението № РД-02-16-323 от 13.03.2026 г. на ръководителя на УО на ОПИК за определяне на финансова корекция. Жалбата е заведена в Административен съд София - град с вх. № 11096 от 01.04.2026 г. и е образувано адм. д. № 4516/2026 г. по описа на същия съд. Административният съд е установил, че "Виваком" ЕАД е подало жалба срещу акт, с който се поправя очевидна фактическа грешка в друг акт - решение № РД-02-16-323/13.03.2026г на ръководителя на УО на ОПИК. Срещу последния пред Административен съд София - град е образувано адм. д. № 4515/2026 г. Поради това и на основание чл. 159, т. 7 АПК съдът с обжалваното определение е прекратил производството по по-късно заведената пред съда жалба вх. № 11096/01.04.2026 г. и е присъединил образуваното по нея адм. д. № 4516/2026 г. към адм. д. № 4515/2026 г. Съгласно чл. 159, т. 7 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. В настоящия случай "Виваком" ЕАД е подало жалба срещу решение № РД-02-16-323 от 13.03.2026 г. на ръководителя на УО на ОПИК за определяне на финансова корекция. Предмет на прекратеното адм. дело № 4516/2026 г. на Административен съд София - град е решение на ръководителя на УО на ОПИК № РД-02-16-331 от 23.03.2026 г. за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в решение № РД-02-16-323 от 13.03.2026 г. за определяне на финансова корекция (не за допълване, както е посочено в жалбата), което дружеството е обжалвало пред АССГ и по която жалба е образувано предходното дело. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) финансовата корекция се определя с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. Когато в това решение е допусната очевидна фактическа грешка, същата се поправя по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Решението за поправка няма самостоятелен предмет и не представлява ново произнасяне относно финансовата корекция, а има за цел единствено да приведе писменото съдържание на вече формираната воля на органа в съответствие с действителната му воля. Поради това то представлява неразделна част от първоначалното решение за финансова корекция и определя окончателното му съдържание в поправената част. Следователно първоначалното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ и решението за поправка на допуснати очевидни фактически грешки се разглеждат като единен административен акт, като правното действие по налагане на финансовата корекция произтича от първоначалното решение, а актът за поправка само уточнява неговото съдържание. Съгласно чл. 213 Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, когато в съда има висящи няколко дело, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дело в едно производство и да издаде общо решение по тях. Постановеното от първоинстанционният съд определение за присъединяване на делата и разглеждане на жалбите в едно общо производство при наличие на връзка между тях по реда на чл. 144 АПК, вр. чл. 213 ГПК, както и отказът да бъде направено такова присъединяване, не преграждат по-нататъшното развитие на производството, тъй като по всяка от двете жалби съдът ще се произнесе с едно общо решение. Определението не лишава жалбоподателя от право на защита. По отношение на това определение няма и изрично предвиждане в процесуалния закон за неговата обжалваемост. Следователно не е налице нито една от двете хипотези на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК, при наличието на които определенията и разпорежданията на съда подлежат на обжалване. Прекратява се производството по конкретен номер дело - в случая дело 4516/2026 г., което ще продължи под друг номер - 4515/2026 г. на АССГ. Предвид изложеното, подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд