Определение № 50318 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4343/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от ответника по касационната жалба Д. К. Д., чрез адв.К. Г. за изменение на определение № 559/05.07.2022 г. по гр.дело № 4343/2021 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като на адв. Кр.Г. се присъди на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата още 467.50 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Молителят поддържа, че с оглед изхода на делото съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение на адв. Кр. Г., което следва да се заплати от жалбоподателя. Сочи, че с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да се определи адвокатско възнаграждение на адвокат пълномощника на ответника по касационната жалба в размер на общата сума от 1000 лв. на основание чл.38,ал.2 ЗА и определението на ВКС следва да се измени в частта за разноските, като в полза на адв.Кр.Г. се присъди и сумата 467.50 лв. Ответникът по молбата Комплекс за социално-здравни услуги „С. П.”, [населено място] в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на молбата по чл.248,ал.1 ГПК като просрочена и за неоснователност по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата на ответника по касационната жалба Д. К. Д., чрез адв.К. Г. е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 559/05.07.2022 г. по гр.дело № 4343/2021 г. на ВКС,IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 329/23.08.2021 г. по в.гр.дело № 1614/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261380/29.04.2021 г. по гр.дело № 16341/2020 г. на Пловдивски районен съд, с което са уважени предявени искове от Д. К. Д. срещу Комплекс за социално-здравни услуги „С. П.”, [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. С определението на ВКС е осъден жалбоподателят Комплекс за социално-здравни услуги „С. П.”, [населено място] на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат К. Д. Г. сумата 532.50 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен при съобразяване разпоредбите на чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.9,ал.3, съгласно който за изготвяне на отговор по касационна жалба, без процесуално представителство минималното възнаграждение е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 500 лв. Съдът е взел предвид текста на чл.9,ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на определяне на адвокатското възнаграждение с определението по чл.288 ГПК. Към този момент минималния размер адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1 МРАВ е сумата 710 лв. и съгласно чл.9,ал.3 от същата наредба в актуалната редакция сумата е 532.50 лв. В посочения размер е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Кр.Г. на основание чл.38,ал.2 от ЗА с оглед изхода на делото пред ВКС. Присъденото адвокатско възнаграждение от 532.50 лв. е съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото. Поради това съдът преценява, че не е налице основание в полза на адвокат пълномощника на ответника по касационната жалба да се определи размер на адвокатско възнаграждение от общо 1000 лв. Молбата за изменение на определението на ВКС по чл.288 ГПК в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение