Определение № 4897 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрск. Йорданов, против определение № 6929/27.02.2025г., постановено по адм. дело № 3437/2021г. по описа на Административен съд София-град. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и вместо него постановяване на друго, с което да се уважи искането за изменение на решението, в частта за разноските, като се присъдят разнски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 720,31 лева. Ответникът по частната жалба „Екс Комерс“ ЕООД, не взема становище. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 6956/21.11.2022г. на АССГ, е отхвърлена жалбата на „Екс Комерс“ ЕООД, предмет на адм. дело № 3437/2021г. по описа на същия съд, като дружеството –жалбоподател е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 3 306 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По молба с искане за изменение на решението в частта за разноските, подадена от представителя на Дирекция „ОДОП“ – София, АССГ е постановил обжалваното определение № 6929/27.02.2025г. по същото дело, с което е отхвърлил като неоснователна молбата по чл.248 ГПК вр. с пар.2 ДР ДОПК за изменение на решението в частта за разноските. За да постанови акта си, съдът е приел, че при липса на представен списък за разноски по делото от молителя, страната няма право да иска изменение на съдебния акт в частта на постановените разноски. Отделно от това е посочил, че съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът може да определи възнаграждение на страната и под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2024 г., ако прецени, че същия не се следва. Обжалваното определение е правилно. При определяне на разноски в съдебното производство по обжалване на РА, пред първоинстанционния съд е приложима разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК. Тази разпоредба не урежда изчерпателно въпроса, поради което и на основание § 2 от ДР на ДОПК следва да се приложат правилата на АПК и ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай същата страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е дадено задължително тълкуване с ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ВКС, т.9 от същото. В процесния случай страната не е предявила или представила списък на разноските, поради което правото й да иска изменение на постановеното решение в частта му за разноските е преклудирано. Като е съобразил това обстоятелство и е отхвърлил молбата за допълване на решението съдът е процедирал законосъобразно. В случая АССГ се е произнесъл по въпроса за разноските в решението си, поради което молбата от 28.02.2023г. не се явява молба за допълване на решението, а за неговото изменение, в частта му за разноските. Юрисконсултското възнаграждение съставлява разноски, поради което спрямо него е приложима правната уредба относно разноските, вкл. и възможността за подаване на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл.221,ал.2, пр.1-во АПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,