Решение № 4822 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2026 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, чрез юрк. Калоферова, срещу решение № 41656 от 12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 12753/2024 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че не е доказана реалността на декларираните услугите от търговците, вписани във фактурите, като се навеждат подробни аргументи в тази насока. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Еко-Тех” ЕООД. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции ведно с таксата за касационно обжалване съгласно представен списък. Ответникът – „Еко-Тех” ЕООД, чрез адв. Сестримски, в депозиран по делото писмен отговор и в проведеното о.с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е бил ревизионен акт № Р-22221024000087-091-001/30.07.2024 г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22221024138613-003-001/05.08.2024 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърдени с решение №1415/18.10.2024 г. на директор Дирекция „ОДОП“- София при ЦУ на НАП, с който на „Еко-Тех” ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 76 644,97 лв., ведно с лихва от 13 005,27 лв., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Файвстар Маркетинг" ЕООД, „Матей Груп 12" ЕООД и „Йони Груп 77" ЕООД, както и задължения за корпоративен данък в размер на 11 706,50 лв. и лихва от 1 734,10 лв., установени в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 16, ал.2, т. 4 от ЗКПО за ревизираните данъчни периоди със стойността на спорните фактури, издадени от „Файвстар Маркетинг" ЕООД и „Матей Груп 12" ЕООД поради отклонение от данъчното облагане. За да отмени ревизионния акт и обоснове извод за реалност на фактурираните услуги, административният съд се е позовал на приетата по делото ССчЕ и представените впоследствие договори, приемо-предавателни протоколи и актове за техническа инспекция на извършените услуги. Изложил е мотиви, че чрез включването на фактурите в дневниците по ЗДДС, последните са потвърдени от страните. Приел е, че всяка от фактурите е придружена с преки доказателства за реалността на доставките, които съдържат описание на стоката, количество, обща и единична стойност, от които се установява предаването на родово определени вещи, предмет на фактурата. Посочено е, че от съществено значение е установеното от ССчЕ разплащане по издадените фактури, както и редовно воденото счетоводство от „Еко-Тех” ЕООД. Въз основа на гореизложеното e обоснован извод за реалност на декларираните услуги въз основа на вписването на фактурите в дневниците за покупки и продажби, редовно воденото счетоводство от ответника, представените протоколи и наличието на извършени плащания по банков път. С оглед констатациите за реалност на извършените доставки съдът е приел, че не са налице основания за промяна на финансовия резултат на дружеството и че не е налице хипотезата на чл. 16, ал.2, т. 4 от ЗКПО, поради което незаконосъобразно с РА са установени задължения за довнасяне на корпоративен данък. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Основателно касаторът твърди, че изводите на съда са изведени при неправилна преценка на представените доказателства и неправилно определяне на релевантните за решаване на спора факти. Фактурираните услуги от „Файвстар Маркетинг" ЕООД, „Матей Груп 12" ЕООД и „Йони Груп 77" ЕООД са с предмет „почистване, консервиране, опаковане, маркиране, етикиране, антикорозионни обработки” на множество по обем автомобилни части. Към тях в хода на оспорването на РА по административен ред са представени договори, приемо-предавателни протоколи и актове за техническа инспекция на извършените услуги, въз основа на които първоинстанционният съд е обосновал извод за реалност. Всички договори, сключени с цитираните дружества са напълно идентични, като предметът им включва производствени и непроизводствени услуги, свързани с предпродажна подготовка на автомобилни резервни части. Последните не съдържат никакви конкретни уговорки, въз основа на които да се установи видът и количеството на възложените услуги. Не може да бъде установена и уговорената цена между страните, тъй като в договорите е посочено, че възнаграждението се определя за всеки конкретен случай, а всяка поръчка се договаря с отделно споразумение, което е неразделна част от съответния договор. Такива споразумения обаче липсват към доказателствения материал по делото. Представени са приемо-предавателни протоколи на стоки, с които е документирано предаването на различни авточасти за изпълнение на задачите по съответния договор и актове за техническа инспекция на извършената услуга, в които са описани различни дейности на множество по обем авточасти. В актовете за техническа инспекция липсва дата, на която се предава декларираната услуга, а единствено е посочен период, в който се твърди, че последната е извършена. Приложени са и фактури за покупката на материали във връзка с фактурираните услуги, които са неотносими към процесните услуги в по-голямата си част, тъй като са за покупка на течност за чистачки, стъргалки за лед, гориво, засенчващи мрежи, винтове, джоб за документи, химикалки, ароматни свещи и ръчен масажор. Всички гореописани доказателства обсъдени заедно с другите установени факти по делото не могат да обосноват извод за реалност на декларираните услуги. Следва да се посочи, че притежаването на фактури и вписването им в дневниците по ЗДДС не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции, след като липсват доказателства за реалното извършване на доставките на услуги. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за възникване правото на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 9 от ЗДДС. В случая изводите на органите по приходите не са в противоречие с практиката на СЕС, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стока или услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност – чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. Съдът не е изяснил в пълнота предмета на фактурите. Изследвал е прехвърляне на собствеността на родово определени вещи, а в случая процесните доставки касаят услуги. Необосновано с решението е прието, че представените частно правни документи са действителни и обвързват страните предвид включването на спорните фактури в дневниците по ЗДДС. Не се споделят и изложените мотиви, че реалността се доказва от извършените плащания по банков път, тъй като това не е елемент от правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът не е отчел и факта, че доказателства за реалност на фактурираните услуги са представени на много по-късен етап след завършването на ревизията, а би следвало ответникът да е разполагал със същите и преди това, като ги предостави на ревизиращия екип в хода на ревизията. Изводът за редовно водено счетоводство от ответника не може също да обоснове реалност на декларираните доставки, тъй като не е извършена проверка в счетоводството на доставчиците, нито последните са намерени на адресите си за кореспонденция. Всички доказателства по делото изхождат единствено от ревизираното дружество, като представените протоколи, договори и актове са еднотипни и не съдържат в себе си конкретна индивидуализация на услугите. Освен, че не може да се установи с точност, какво е възложено от ответника, няма данни и за конкретна дата, на която е предаден резултата от декларираните услуги, тъй като актовете за техническа инспекция не съдържат дата на предаване, а само период на изпълнение на твърдяната услуга. От там възниква и въпросът, кога е възникнало данъчното събитие по процесните доставки, след като няма удостоверена дата на предаване на резултата от извършеното. Липсват данни и как са формирани посочените във фактурите цени, тъй като в нито един от представените документи не са цитирани такива. Всички тези факти обсъдени в тяхната съвкупност водят до извод, че е налице едно формално документиране на доставки без реалното им извършване. Не на последно място следва да се посочи, че макар според практиката на СЕС кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците да не е необходимо да бъде доказана, в случая се касае за услуги и за реалното им извършване в обемите, които се твърди следва доставчиците да са имали някакви назначени лица по трудови или граждански правоотношения, но по делото се установява, че единствено „Йони груп 77“ ЕООД е разполагало с някакъв персонал, който е назначен след издаването на част от процесните фактури и за него не са подавани данни с декларация образец 1 и 6, нито са внасяни задължителни здравно-осигурителни вноски. С оглед изложеното, съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, води до извод за липса на реално осъществени доставки по всички фактури, издадени от „Файвстар Маркетинг" ЕООД, „Матей Груп 12" ЕООД и „Йони Груп 77" ЕООД, което налага отмяна решението в тази част и отхвърляне на жалбата на дружеството. Предвид изложените по-горе фактически изводи за липса на реални доставки, решението на административния съд се явява неправилно и в частта, в която е прието, че незаконосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружеството с разходите по тези фактури. След като по делото не е безспорно установено извършването на реална доставка на декларираните услуги, то законосъобразно е приложена нормата на чл. 16, ал.2, т. 4 от ЗКПО, съответно е начислен допълнителен корпоративен данък в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи, осчетоводени по спорните фактури. Решението на съда и в тази част подлежи на отмяна, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на „Еко-Тех” ЕООД за установения в РА корпоративен данък бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и уважаването на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София, решението на административния съд подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на „Еко-Тех” ЕООД разноски за сумата от 8350 лева. Така в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в проведеното пред първоинстанционния съд производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г., а за настоящата касационна инстанция приложение намира нормата на чл. 161 от ДОПК след изменението й с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г. съобразно фактическата и правна сложност на делото, броят съдебни заседания, извършените процесуални действия в съответното производство и обжалвания материален интерес. С оглед изложеното в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция на основание чл. 161 ДОПК във вр с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 8776,93 лв. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП за касационната инстанция е в размер на 450 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така общо за двете инстанции следва да се присъдят разноски в общ размер на 9 649,60 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 9226,93 лева и заплатена държавна такса за касационната инстанция в общ размер на 422,67 лв. Превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 4933,76 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,