Определение № 5695 от 06.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4439/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 303 и сл. ГПК по молба на С. К. А., ЕГН **********, постоянен адрес: град П., ул. •••, входирана във ВКС под № 13115 от 26.07.2024 година. В молбата се излага следното: Молителката твърди, че е страна по изп. дело № 20199080401076 по описа за 2019 година на ЧСИ Б. А., peг. № *** в КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Пловдив и че в законоустановения срок е обжалвала пред Пловдивския окръжен съд постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2023 година, изготвено по посоченото изпълнително дело, с подадено от нея електронно волеизявление, електронен документ, подписан с усъвършенстван квалифициран подпис /КУКЕП/ по правилата на ЗЕДЕУУ. По този повод на 08.12.2023 година било образувано в. гр. дело № 3310/2023 по описа на ОС – Пловдив. На 31.01.2024 година състав на Пловдивския окръжен съд постановил определение № 283 от същата дата, относно което молителката твърди, че не й е връчено по съответния ред, като в ЕПЕП определението било отразено като влязло в сила на 10.04.2024 година. Обжалвала същото; жалбата й вх. №15307/30.04.2024 г. била върната като просрочена, но с определение № 266 от 24.07.2024 година състав на Пловдивския апелативен съд по ч. гр. д. № 298/2024 година е върнал делото на окръжния съд за администриране на нейната жалба вх. №15307/30.04.2024 г. по входящия регистър на Окръжен съд - Пловдив, насочена против Определение №283/31.01.2024 г., постановено по в. гр. д. №3310/2023 г. на ОС- Пловдив - 8-ми състав. Предвид изложеното, моли ВКС да отмени влязло в сила решение-определение № 283 от 31.01.2024 година по в. гр. дело № 3310/2023 по описа на ОС – Пловдив, спрямо което било отбелязано, че е влязло в сила на 10.04.2024 година, като се позовава на разпоредбите на чл. 303, ал. 2 и чл. 303, ал. 4 ГПК, така че „да бъдат отстранени пречките за нормалния ход на водени граждански дела на по-горни инстанции, свързани с ВГД 3310/2023 по описа на ОС – Пловдив“. Постъпила е допълнителна молба от молителката вх. № 19567 от 13.11.2024 година, с която тя заявява, че въвежда нови факти и обстоятелства „във връзка с липса на електронен пакет жалба № 34812 от 15.11.2023 година и електронен отговор на жалба М. К. А. по в. гр. дело № 3310/2023 година на Окръжен съд – Пловдив“. Твърди, че нейната жалба е подменена на 08.12.2023 година с т. нар. жалба 37888 от 08.12.2023 година по посоченото в. гр. дело. Излагат се подробно факти и обстоятелства, касаещи развитието на изп. дело № 20199080401076/2019 по описа на ЧСИ Б. А., peг. № ***, район на действие Окръжен съд - Пловдив; съображения относно значението на електронното съдебно дело; доводи за неправилни действия от страна на служители на ОС – Пловдив. Към допълнителната молба са приложени писмени документи, които, според молителката, имат значение по делото. В така постъпилата допълнителна молба С. К. А. моли съда да отмени определение № 283/2024 по в. гр. дело № 3310/2023 година по описа на Пловдивския окръжен съд и определение № 353/2024 година по в. гр. дело № 448/2024 година на Пловдивския апелативен съд, тъй като „са постановени при условия на липсваща жалба и отговор по нея от две от страните по делото.“ В молбата за отмяна се посочват текстовете на чл. 303, ал. 2 от ГПК и чл. 303, ал. 4 от ГПК без посочване на конкретна обосновка по тях. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Производството по в. гр. д. № 3310/2023 година е образувано по жалба на С. К. А. от гр. П. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2023 година по изпълнително дело № 20199080401076 по описа за 2019 година на ЧСИ Б. А.. Жалбата е изпратена чрез ССЕВ на 14.11.2023 в 19:32:57 часа като е входирана на 15.11.2023 в Окръжен съд – Пловдив с вх. № 34812. Разпоредено е същата да се изпрати на ЧСИ Б. А. за нейното администриране и връщане по компетентност за разглеждането й. На 08.12.2023 година ЧСИ Б. А. връща същата жалба в Окръжен съд – Пловдив, която отново е входирана, но вече под № 37888 от 08.12.2023 година. По повод на жалбата е образувано производството по в. гр. дело № 3310/2023 година с предмет – обжалване на действията на съдебен изпълнител. Към писмото на ЧСИ Б. А., с което жалбата се изпраща по компетентност на съда, е приложен отговор на жалбата от страна на М. К. А., подписана дигитално на 29.11.2023 година и входирана на 30.11.2023 година в деловодството на ЧСИ А.. Производството пред Пловдивския окръжен съд приключва с постановяване на определение № 283 от 31.01.2024 година на състав на съда, с което определение е оставена без разглеждане жалба вх. № 37888/08.12.2023 г. от С. К. А. - съделител по изпълнително дело № 20199080401076 по описа на ЧСИ А. с рег. № ***, район на действие – ПОС, против Постановление от 31.10.2023 по посоченото изпълнително дело за възлагане на недвижим имот, представляващ: СОС с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ул. „Е. Д.Л.“ № 2, етаж 1, обект 1, с площ от 47.65 кв. м., с предназначение на обекта - за търговска дейност, ведно с прилежащи части: 1/9 ид. ч. от общите части на сградата и 1/9 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***. На 30.04.2024 година постъпва жалба от С. К. А. против постановеното по в. гр. дело № 3310/2023 определение № 283 от 31.01.2024 година на Пловдивския окръжен съд. По тази жалба е образувано в. гр. дело № 448/2024 година по описа на Апелативен съд – Пловдив, което приключва с определение № 353 от 04.11.2024 г., с което е потвърдено определение № 283 от 31.01.2024 г., постановено по в. гр. дело №3310/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. С оглед изложеното е видно, че определение № 283 от 31.01.2024 г., постановено по в. гр. дело №3310/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е влязло в сила на 04.11.2024 година. На същата дата е влязло в сила и определение № 353/2024 година по в. гр. дело № 448/2024 година на Пловдивския апелативен съд. Молителката атакува по реда на отмяната и двете определения. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата, предмет на настоящото производство, е недопустима, като подадена срещу акт, изключен от приложеното поле на чл. 303 ГПК, а още и с обосновка, която не се основава на нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК. Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на които се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт - чл. 306, ал. 1 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Предвид това, молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон (включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти). В настоящия случай молителката сочи неотносими/несъществуващи текстове на ГПК, обосновавайки своето искане за отмяна. Но дори и да си приеме, че жалбоподателката има предвид основанията за отмяна, визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т 4 ГПК, липсва мотивирано изложение от нейна страна за наличието на предпоставките на тези текстове. В ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6, е изяснено, че определенията не подлежат на отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК, с изключение на определението, с което производството по делото е прекратено поради отказ от иска. В същия тълкувателен акт, т. 10, е разяснено още, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и в този случай ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Съгласно т. 3 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 год., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, целта на производството по Глава 24 ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът. Именно тази цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо действие, произтичащо от установеното с решението правно положение, задължаващо страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение /чл. 298, ал. 1 ГПК/ и непререшаемост на спора - чл. 299 ГПК/. В тълкувателното решение изрично се подчертава, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалният въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303-чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. Същите аргументи, според настоящия състав, са относими и в случаите, когато съдът оставя без разглеждане като недопустими жалби срещу действията на съдебния изпълнител, депозирани по реда на чл. 435 и сл. ГПК, какъвто е настоящият случай. Определенията, чиято отмяна претендира молителката, са постановени в производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК; същите са влезли в сила и не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. С така посочените по-горе определения не се разрешава правен спор и те не формират сила на пресъдено нещо, поради което не са от кръга актове, които могат да бъдат отменяни по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Това е задължителното тълкуване, дадено в т. 3 и т. 6 на Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, с което настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази. Поради това подадената молба за отмяна се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение