Решение № 5956 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12147/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 30217 от 16.09.2025 г., постановено по адм. дело № 10527/2023 г. Административен съд София - град (АССГ), I отделение, 42 състав, е отменил по жалба на „Амичи 2018“ ЕООД Решение № 32-576535/03.10.2023 г., издадено от директора на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас, с което за внесената и допусната до свободно обращение стока по митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007024452R2/17.10.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 5 687,64 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 315,66 лева и ДДС в размер на 694,46 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 634,61 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Г. К. Попова. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на АССГ поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответното по касационната жалба дружество „Амичи 2018“ ЕООД, ЕИК: 205159243, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], представлявано от управителя Д. В. Г., чрез процесуалния му представител адв. Т. И. Тодоров от САК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират се разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № 32-576535/03.10.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1, § 2, § 3 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 102, § 1, чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК, за стока по МД с MRN 20BG001007024452R2/17.10.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова МС в размер на 5 687,64 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 315,66 лева и ДДС в размер на 694,46 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен „Амичи 2018“ ЕООД. Административен съд София - град е приел от фактическа страна, че на 17.10.2020 г. е подадена МД с MRN 20BG001007024452R2, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като „катастрофирал пътнически автомобил, марка: SUBARU, модел: CROSSTREK; тип: бензин; бр. места: 5, товароносимост: 0; първа регистрация: 01.01.2013 г.; цвят: ONG; раб. обем: 2000 куб см; мощност: 241 HPSAE; двиг. №: няма данни; шаси №: JF2GPACC4DH884412“, код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл. 5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл. 4/1); Код на стоката — код по ТАРИК - 8703 23 90 00; метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута – 2 018,00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер – MSCU4987331 (кл. 7/10). При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура № RA-Е20090101/01.09.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC” INC, 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R, Канада; опаковъчен лист, издаден от „9396-9053 QUEBEC“ INC, 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, регистрационен талон на автомобила (PERMIT-VEHICLEPORTION) № L4896510, коносамент № MEDUMC526966/08.10.2020 г. За извършения внос са начислени мито в размер на 253,10 лева и ДДС в размер на 580,82 лева, при МС в размер на 2 531,02 лева (преизчислена стойност на 2 018,00 CAD при курс 1,25422 BGN/USD). Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. препратеното от канадските митнически власти „Canada Border Services Agency“ до териториални дирекции на Агенция „Митници“ писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ; извършения в тази връзка последващ контрол, при който е анализирана постъпилата от канадската митническа администрация с писмо рег. № 32-470240/10.07.2023 г. информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси), номер на контейнер, номер на износна декларация, изпращач (износител), в резултат на който анализ е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 2 018,00 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 3 840,00 CAD; възникналите в тази връзка „основателни съмнения“ относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; разменената кореспонденция между страните и представените писмени доказателства; мотивите на митническите органи да приемат, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и елементите, които се прибавят към нея, както и, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013; основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти. На първо място първоинстанционният съд е приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на МС, при кои хипотези са налице „основателни съмнения“, кой носи доказателствената тежест и т. н. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е прието, че предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на катастрофиралия автомобил при износа и вноса, както и с оглед обстоятелството, че освен фактурата, от вносителя не са представени други съпътстващи процесната покупко – продажба документи, доказващи декларираната им договорна стойност – съмненията на митническия орган относно декларираната МС са обосновани и доказани. 3. Наред с това е прието, че оспореното митническо решение е мотивирано по отношение неприложимостта на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е изложил аргументи, че в зависимост от естеството на стоката — употребяван и катастрофирал автомобил — тези методи действително са неприложими. 4. Прието е, обаче, че административният орган не е провел пълно и главно доказване, че новата МС е определена съобразно правилата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според първоинстанционния съд подадените пред канадската и българската митническа администрация декларации съответно за износ и внос имат еднаква доказателствена сила, поради което е останало неизяснено обстоятелството защо данните от канадската износна декларация са кредитирани като отразяващи действителните правоотношения между страните. Съдът е приел, че митническият орган не е успял да докаже, че стойността, посочена в канадската износна декларация, представлява действително договорената или платена цена на автомобила, и не е проучил в достатъчна степен наличните източници на информация и бази данни за сходни превозни средства, за да определи МС по възможно най-точен и близък до реалността начин, предвид което е преценено, че методът по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е приложен в нарушение на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение. 5. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се оспорва извода на първоинстанционния съд, че митническият орган неправилно е приложил резервния метод по чл. 74, § 3 МКС. Касаторът излага съображения, че при липса на представени от вносителя доказателства за реално договорената и заплатена цена, правилно административният орган след последователно и мотивирано отхвърляне на приложението на вторичните методи за определяне на МС, предвидени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. предвид индивидуалните характеристики на процесния употребяван и увреден автомобил, е преминал към резервния метод по чл. 74, § 3 МКС, определяйки новата МС на база на наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от канадските митнически власти. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти, същите са възприети и възпроизведени правилно в първоинстанционното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос – при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Митническата стойност е определена чрез резервни метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., който е приложим след изчерпване на възможностите за прилагане на методите посочени в чл. 74, § 2 от същия регламент. Решаващият съд е приел, че изложените мотиви в митническия акт, с които вторичните методи по § 2 са отхвърлени като неприложими, са обосновани и доказани предвид естественото на стоката – употребяван и катастрофирал автомобил. Въпреки това доколкото определената в оспорения акт МС не се основавала на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно „употребявани“, „катастрофирали“ или „с повреди“ и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 в разумна гъвкавост, съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Според съда информацията, послужила за определяне на МС, предоставена по линия на международното сътрудничество под формата на извадка от EEI, само удостоверява декларираните данни, но не и тяхната достоверност, поради което не било ясно защо е кредитирана с преимущество пред вносната декларация. Предвид това съдът е формирал извод за неправилно приложение на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд и ги намира за необосновани на фактите по делото и при неправилно прилагане на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока са следните: С протоколно определение от 20.01.2026 г. производството по делото е спряно до приключване на производството по дело Т – 296/2025 на Общия съд на Европейския съюз, образувано по отправено от Върховния административен съд преюдициално запитване, чиито въпроси са преценени като относими и към приложимото по настоящото дело право на Европейския съюз. С решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз, пети петчленен състав е дал следните отговори на поставените въпроси: 1) Член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. 2) Член 74, § 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. С определение по хода на делото от 31.03.2026 г. производството по настоящето дело е възобновено. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура № RA-Е20090101/01.09.2020 г., а също и отсъствието на представен документ за извършено плащане по сделката – обстоятелство, неизключващо възможността за направено доплащане на процесния автомобил. Предвид даденото тълкуване на закона в т.1 на решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че наличието на „основателни съмнения“ е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. На следващо място според настоящата съдебна инстанция при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „а“ от регламента за наличие на „идентични стоки“ административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство. Административният орган е разгледал дали е възможно МС да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „б“. Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоката от проверяваното дружество, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера на сумите, които съставляват изчислената стойност. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. При даденото тълкуване на закона в т. 2 от цитираното решението на Общия съд на Европейския съюз следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. В тази връзка следва да се приеме, че МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти. На основание гореизложеното според настоящия касационен състав от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от „Амичи 2018“ ЕООД МД, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от дружеството в посочените в решението размери. По този начин директорът на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд София - град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „Амичи 2018“ ЕООД срещу Решение № 32-576535/03.10.2023 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, с което по МД с MRN 20BG001007024452R2/17.10.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова МС в размер на 5 687,64 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 315,66 лева и ДДС в размер на 694,46 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението следва да бъде отменено и в частта му за разноските, поради което принципно подадената от „Амичи 2018“ ЕООД молба за поправка на решението в частта за разноските се явява лишена от предмет. Поправката на очевидната фактическа грешка следва да се направи от първоинстанционния съд преди произнасянето на касационната инстанция само тогава, когато липсата на поправката е пречка на касационния съд да се произнесе. В случая това не е налице, поради което, а също и с оглед изхода от правния спор – връщането на обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд за отстраняване на очевидната фактическа грешка се явява лишено от правен смисъл. При този изход на процеса ответното по касация дружество – „Амичи 2018“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Митници“, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски за касационната инстанция в размер на 66,47 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,