Определение № 855 от 30.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7428/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. Г. Д., [населено място], срещу определение №13033 от 09.07.2013 г. по гр. дело №7295/2013 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба срещу разпореждане от 07.12.2010 г., с което е постановено да се издаде заповед за изпълнение и срещу заповедта за изпълнение от 07.12.2010 г. по чл.410 ГПК на парично задължение, постановени по гр. дело №51998/2010 г. на Софийския районен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че е сключил на 09.02.2011 г. споразумение със [фирма] за разсрочено плащане на задълженията си, което споразумение е изпълнил. По този начин вече няма задължения за целия период по заповедта за изпълнение от 07.12.2010 г. Ответникът [фирма], [населено място], не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че разпореждането, с което е постановено издаването на заповед за изпълнение не подлежи на обжалване. Самата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК също не подлежи на обжалване освен в частта и за разноските. След като жалбоподателят основава възраженията си въз основа на сключено впоследствие споразумение за разсрочване на задълженията и изплащане на същите, то той разполага с иск по чл.439 ГПК. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.