Решение № 927 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община район „Подуяне“, чрез ст. юрк. К. Захариев, против Решение № 11855/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 760/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен мълчалив отказ на органа да извърши исканата услуга по заявление рег. № РПД24-МД94-50 от 17.12.2024г. - заверка на молба-декларация за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по образец, подадена от М. И. С., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок, съгласно указанията в мотивите. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно съдът е приел, че кметът на община няма право на преценка за спазване на закона и посочването на нотариус не е част от законовите задължения на административния орган. Направено е искане за присъждане на разноски. В условията на евентуалност – при отхвърляне на касационната жалба, е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна – М. И. С., чрез адв. М. Коен, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на кмета на Столична община район „Подуяне“ да извърши исканата услуга по заявление рег. № РПД24-МД94-50 от 17.12.2024г - заверка на молба-декларация за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по образец, за имот, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, [улица], и преписката е изпратена на органа за произнасяне в 7-дневен срок при съобразяване със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. Също така, органът е осъден да заплати на И. И. И. и сторените по делото разноски в размер на 810 лева. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред административния орган е образувано по заявление/искане, подадено от М. И. С. до кмета на Столична община, район „Подуяне“, за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за недвижим имот с [идентификатор] с площ от 750 кв. м., находящ се в гр. София, район „Подуяне“, [улица]. Към искането са представени и съответните документи. От правна страна административният съдът е установил, че искането на М. И. С. е подадено на 17.12.2024 г., а органът е следвало да се произнесе в седемдневен срок. На молителя е указано да посочи конкретен нотариус, който ще продължи производството и пред който следва да бъде послужи индивидуалният административен акт. Жалбата от страна на М. И. С. е подадена на 20.01.2025 г. Съдът е приел, че именно кметът на Столична община, район „Подуяне“ е имал компетентността да завери молбата-декларация. Посочено е, че кметът не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Безспорно е установено, че М. И. С. е поискал извършване на административна услуга, а именно: заверка на молба – декларация за извършване на обстоятелствена проверка за недвижим имот при условията на чл. 587 ГПК. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс е изведен правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Правилно съдът е установил от фактическа страна фактите по делото с оглед на представените доказателства. В съответствие със закона е прието, че в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината, следва да извърши заверката на молбата декларация, като се произнесе с изричен акт. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, при наличие на правен интерес. В искания документ административният орган вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и които той счита за относими към собствеността на имота. Кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК. В компетентността на административния орган е единствено да извърши исканата административна услуга и да удостовери факти, относими към нотариалното производство. Като не го е направил в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен. Правилно, също така, съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество, тъй като в случая не може да замести волята на административния орган. При произнасянето си кметът следва да изложи мотиви, които впоследствие съдът би могъл да провери за законосъобразност. Изисканата от административния орган информация за името на конкретен нотариус, който ще извърши обстоятелствената проверка е неотносима към предмета и съдържанието на поисканата административна услуга и не се отразява на срока за приключване на производството. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Разноски се дължат в полза на ответника, чийто пълномощник своевременно направи искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 2000 евро или 3896, 55 лева. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Съдът като направеното възражение за прекомерност и Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, както и фактическата и правна сложност на спора и липсата на процесуално представителство в съдебно заседание, намира, че на основание чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва да присъди на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 750 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение