Определение № 5160 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „1 СТ БЪЛГЕРИЪН РИЪЛ ИСТЕЙТ“ ЕООД, представлявано от управителя С. З. В., чрез пълномощник адв. Е. Перчемлиева, против определение № 2530 от 18.03.2025г., постановено по адм. дело № 290/2025г. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на посоченото дружество срещу решение по т. 8 от дневния ред на заседанието на Общински съвет Бургас (ОбС Бургас), прието на 28.01.2025г., отразено в протокол № 19/28.01.2025г. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развити са подробни съображения, че не са налице приетите от решаващия съд основания за прекратяване на съдебното производство, осъществяващи хипотезите на чл. 159, т. 1 и 4 АПК. Направено е искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет Бургас, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на настоящия частен жалбоподател „1 СТ БЪЛГЕРИЪН РИЪЛ ИСТЕЙТ“ ЕООД срещу решение по т. 8 от дневния ред на заседанието на Общински съвет Бургас (ОбС Бургас), прието на 28.01.2025г., отразено в протокол № 19/28.01.2025г. Обжалваното решение е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 54 от Закона за държавната собственост и чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда да придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, като с него е дадено съгласие да бъде отправено искане до Министерския съвет на Република България чрез Областния управител на област Бургас, за безвъзмездно прехвърляне в полза на Община Бургас правото на собственост върху имот, частна държавна собственост, представляващ УПИ II-1566, целият с площ 14 399 кв. м, отреден „за курортни дейности“, в кв. 6 по ПУП-ПРЗ на [жк], гр. Бургас, при граници на целия имот: север и изток - улици, юг - УПИ XIII и улица и запад - УПИ I общ, XII общ, XI-13 7, X-138, IX-139, VIII-140, VII-141, VI-142, V-143, IV-144 и III-145, отразен като ПИ с идентификатор 07079.820.1566 с площ 14 403 кв. м по КККР на гр. Бургас, при съседи, имоти с идентификатори: 07079.820.554, 07079.820.555, 07079.820.556, 07079.820.557, 07079.820.558, 07079.820.559, 07079.820.560, 07079.820.561, 07079.820.562, 07079.820.563, 07079.820.914, 07079.820.949 и 07079.820.1567, за изграждане на парк и детска площадка. С т. 2 от решението е възложено на кмета на Община Бургас да извърши предвидените в закона правни и фактически действия по изпълнение на решението по т. 1. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд Бургас е оставил без разглеждане жалбата на „1 СТ БЪЛГЕРИЪН РИЪЛ ИСТЕЙТ“ ЕООД срещу решение по т. 8 от дневния ред на заседанието на Общински съвет Бургас (ОбС Бургас), прието на 28.01.2025г., отразено в протокол № 19/28.01.2025г. За да постанови този резултат, на първо място съдът е приел, че оспореното решение, с оглед характера на обективираното в него волеизявление, е само елемент от сложен фактически състав по прехвърляне на собствеността върху описания недвижим имот, и като част от производството по издаване на крайния акт не подлежи на оспорване съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. На следващо място, съдът е приел, че за дружеството не е налице и правен интерес от оспорването, тъй като решението няма разпоредителна част, с която да се отричат или засягат негови права или законни интереси. Обсъдени са изложените от жалбоподателя съображения, обосноваващи правния му интерес от оспорване, а именно, че е собственик на 15 броя сгради, разположени в Поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.820.564 по КККР на гр. Бургас /понастоящем ПИ 07079.820.1566/, който е неподеляем, и на 21.06.2021г. дружеството е подало молба до областния управител на област Бургас, на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС, като собственик на законно построени върху имота сгради, да закупи имота. Обсъдени са и възраженията, че с прехвърлянето на имота от държавата на община Бургас, с цел преотреждане за публични нужди и изграждане на парк и детска площадка, се засяга правото на дружеството, като носител на ограничено вещно право, да ползва собствените си 15 броя законно изградени постройки в поземления имот. При което съдът е достигнал до решаващ извод, че хипотетичната отмяна на решението на Общински съвет Бургас няма да рефлектира пряко върху правата и задълженията на дружеството-жалбоподател, няма да засегне правото му на собственост върху притежаваните постройки и в този смисъл няма да окаже непосредствено въздействие върху правната му сфера, а оттам и липсва правно защитим интерес от оспорване. По тези съображения съдът е приел, че жалбата е недопустима и я е оставил без разглеждане, тъй като от една страна липсва годен за оспорване индивидуален административен акт, а от друга – жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, и съответно е прекратил съдебното производство на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК. Обжалваното определение е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение на Общински съвет Бургас, с което е дадено съгласие да бъде отправено искане до Министерския съвет на Република България, чрез областния управител на област Бургас, за безвъзмездно прехвърляне на собственост върху имот – частна държавна собственост, в полза на община Бургас. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) безвъзмездно прехвърляне на собственост върху имот - частна държавна собственост, в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител сключва договор за безвъзмездното прехвърляне, който се вписва в службата по вписванията. Според ал. 2 на същата разпоредба, исканията за безвъзмездно прехвърляне по ал. 1 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище. Оспорваното решение на общинския съвет е прието в изпълнение на общите му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, като по същество обективира съгласие да бъде отправено искане по чл. 54, ал. 2 ЗДС до областния управител на област Бургас за започване на процедура по безвъзмездно прехвърляне на имот – частна държавна собственост в полза на община Бургас. Разпореждането с имоти и вещи – частна държавна собственост по реда на чл. 54 ЗДС представлява сложен фактически състав. Даването на съгласие от страна на общинския съвет за отправяне на искане до областния управител с цел безвъзмездно придобиване на държавна собственост е началният етап на процедурата. С това решение единствено се инициира такава процедура, след което областният управител дава мотивирано становище по искането и евентуално министърът на регионалното развитие и благоустройството отправя предложение до Министерския съвет за приемане на решение по чл. 54, ал. 1 ЗДС, ако въобще се стигне до постановяване на този краен акт. Видно е, че решението на общинския съвет има характер на акт по чл. 21, ал. 5 АПК и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, до какъвто обоснован извод е стигнал и решаващият съд, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. В частната жалба се твърди, че обжалваното решение формира административна воля за придобиване на държавен имот от общината, но това твърдение всъщност потвърждава извода, че актът има междинен характер и не обективира разпоредителни действия. Частният жалбоподател също така счита, че решението „предопределя бъдещи административни действия“ и „възможна промяна в собствеността“, които доводи, по вече изложените по-горе съображения, сочат отново на акт, попадащ в хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК. Характерът на оспорваното решение обуславя и липсата на правен интерес от оспорване, тъй като неговите правни последици не се отразяват негативно и не засягат правата и законните интереси на жалбоподателя. По въпроса за липсата на правно защитим интерес от оспорване, разглеждан в трите аспекта, като пряк, личен и непосредствен, съдът е развил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение