Определение № 1921 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. срещу определение № 40123 от 02.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1621/2025г. на Административен съд София-град (АССГ), в частта, в която е отхвърлено искането му за предоставяне на безплатна правна помощ. В частната жалба се иска обжалваното определение да бъде обявено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено или отменено като недопустимо и неправилно, поради противоречие с повелителни правни норми, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че искането за предоставяне на правна помощ е мотивирано с привеждане на частната жалба в съответствие с изискванията за редовност и общото изискване за приподписване от адвокат. Предвид освобождаването на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по аргумент от чл.212, ал.2 във вр. с чл.231 АПК, приподписване от адвокат не е дължимо. Допълнително съдът е изложил доводи, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето. Определението е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че оспореният съдебен акт е нищожен. Нищожен е този съдебен акт, който не отговаря на изискванията за валидност. В случая обжалваното определение е постановено от компетентния за това съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда. Постановено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Волята на съда е ясна и разбираема. Определението се основава на приложимото право. Обжалваното определение е правилно. Правилна е преценката на АССГ за липса на кумулативно необходима предпоставка по чл. 23, ал. 2 ЗПП за предоставяне на правна помощ по административно дело - а именно интересите на правосъдието да го налагат. Правилно административният съд е приел, че липсват каквито и да е било доказателства интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ не само предвид служебното начало по АПК и предмета на делото, но и предвид обстоятелството, че освободените от внасяне на държавна такса за цялото производство не следва да осигуряват приподписване на касационните и частни жалби от адвокат - аргумент от чл.212, ал.2 във вр. с чл. 231 АПК. Предвид изложеното определението следва да бъде оставено в сила в частта, с която оставено без уважение искането на В. за предоставяне на правна помощ по делото. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение