Определение № 589 от 28.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 278/2011 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6235/1.У11.2011 г., подадена от [фирма]-гр. П. по пощата на 30 юни т.г. в качеството му на ответник в частното касационно пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК, приключено с определение № 402 от 31.У.2011 г. по настоящето дело, с което не е било допуснато касационно обжалване на определение № 54 на Варненския апелативен съд, ТК, от з.з. на 4.П.2011 г. по ч. т. дело № 45/2011 г. по частната касационна жалба на [фирма]-гр. В.. Поддържа се в молбата, че ВКС не е разгледал своевременно направеното в отговора по частната касационна жалба, подаден съгласно чл. 276, ал. 1 ГПК, искане за присъждане на разноски в размер на сумата 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, представляваща равностойността на платено от този търговец възнаграждение за един адвокат по приложената ф/ра № 101/1.1У.2011 г. Молбата на [фирма]-гр. П. е била подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК на 30 юни 2011 г. и следователно е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, считано от датата 31^.2010 г., поради което тя ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба на пловдивското търговско д-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е основателна. Видно от приложения към писмения отговор на ответното по касация [фирма]-гр. П. договор за правна защита и съдействие от 28.111.2011 г., сключен с адвокатското д-во „Б. и К."-гр. П., е, че в полза на последното е било договорено възнаграждение в размер на 840 лв. - „за изготвяне и представяне на отговор по частна касационна жалба". Такъв писмен отговор по чл.276, ал. 1 ГПК реално е бил изготвен и в потвърждение на горната констатация е представената от адвокатското д-во издадена от него данъчна ф/ра № 101/1.1У.2011 г. за получаване на сумата 840 лв. /с вкл. ДДС/ като адвокатски хонорар. При съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от закона за адвокатурата, настоящият състав на ВКС намира, че така уговореният и изплатен адвокатски хонорар няма естеството на прекомерен и поради това разноските на търговеца до размер на сумата, посочена във ф/ра № 101/1.1У.2011 г., са дължими от страна на частния касатор [фирма]-гр. В., съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, понеже по частната му касационна жалба не е било допуснато касационно обжалване на атакуваното с нея въззивно определение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение