Определение № 199 от 20.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Х. П. от [населено място] срещу определение № 304 от 29.01.2019г., постановено по в.гр.д.№ 2488/2018г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на решение № 2554 от 05.11.2018г. по гр.д.№ 2488/2018г. на Софийския апелативен съд в частта му за разноските. В частната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Ответникът по жалбата “Пазари Изток” ЕАД, гр.София е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивния съд – ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.24, а разгледана по същество е неосноввателна. С решението от 05.11.2018г., чието изменение е поискано, въззивният съд е обезсилил, респ. отменил частично първоинстанционното решение и вместо него е уважил частично предявения от “Пазари Изток” ЕАД срещу А. Х. П. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, прекратявайки делото в обезсилената част, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 10 928 лв. разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2880 лв. разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта му за разноските по съображения, че при определяне на разноските съдът е съобразил уважената част от ищцовата претенция. Определението е правилно. В случая при присъждането на разноските съдът е взел предвид постановения от него резултат по делото и е определил присъдените разноски съгласно изискванията на чл.78 ГПК, поради което основания за изменение на решението в тази му част не са били налице. В допълнение следва да се посочи, че жалбоподателят обуславя уважаването на молбата му по чл.248 ГПК, респ. на частната жалба от уважаване на искането му за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, каквато не е допусната. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.