Определение № 285 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12133/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Б. Х. срещу Определение № 2037 от 11.11.2024 г. по адм. дело № 534/2024 г. на Административен съд – Сливен. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се наличие на особени непредвидени обстоятелства, поради които е пропуснат срокът за обжалване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по решаването му. Ответникът – началник група към ОД на МВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на Н. Б. Х. за възстановяване на срока за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000249 от 09.07.2024 г., издадена от началник група към ОД на МВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен; оставил е без разглеждане жалбата на Н. Б. Х. срещу посочената заповед и е прекратил производството по делото. Съдът е изложил мотиви, че от обстоятелството, че административният акт е връчен на жалбоподателя по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, не следва еднозначно, че жалбоподателят е бил възпрепятстван да подаде жалбата си в срок. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е регламентирано правото на кореспонденция на лишените от свобода, включително правото да подават молби и жалби. Според съда не може да бъде определена като обстоятелство по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК и диагнозата на жалбоподателя - остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена, поставена на 24.10.2024 г. – месеци след изтичане на срока за обжалване. Определението е правилно. Обосновано и във връзка с представените по делото доказателства административният съд е приел, че сочените от жалбоподателя обстоятелства не представляват основание за възстановяване на срока за обжалване по чл. 161, ал. 1 АПК. В чл. 161, ал. 1 АПК са регламентирани две хипотези за възстановяване на срока: 1. особени непредвидени обстоятелства; 2. поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В искането жалбоподателят твърди наличието на особени непредвидени обстоятелства, свързани с изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и заболяване. Съдът правилно е посочил, че фактът на изтърпяване на посоченото наказание не е достатъчен да се обоснове извод, че лицето е било възпрепятствано да подаде жалбата в срок. В искането няма оплаквания, че лицето е било затруднено да упражни правото си жалба от конкретни действия и/или бездействия на администрацията на затвора. Относно заболяването съдът правилно е отбелязал, че същото е диагностицирано значителен период от време след изтичане на срока за обжалване – срокът за обжалване е изтекъл на 22.08.2024 г., а диагнозата е поставена на 24.10.2024 г. По горните съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение