Определение № 3583 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2325/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. В. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 4528 от 17.08.2023 г. по в.гр.д. № 5391/2022 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20139757/15.06.2021 г., постановено по гр.д. № 73458/2019 г. на СРС, и е отхвърлен предявеният от М. В. М. против ЧСИ С. Я., с рег. № *** в КЧСИ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от несвоевременно вдигане на възбрана по изп.д. № 2016***0430575 по описа на ЧСИ Я., с рег. № *** в КЧСИ. Изключен е на основание чл.194, ал.2 от материалите по делото предварителен договор за покупко- продажба на имот от 13.09.2017 г. като неистински документ. В молбата за отмяна и в молба уточнение молителят сочи основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. Счита, че основанието, посочено в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е налице, тъй като последният е предявил иск на основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за установено авторството на документа-предварителен договор за покупко-продажба от 07.09.2017 г., като впоследствие след разпореждане на съда с указания да посочи ответник, е оттеглил иска си. Отделно от това, молителят сочи и твърдения за наличието на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5. Излага твърдения за наличието на съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, доколкото съдът не е връчил надлежно отговор на исковата молба от двете страни-помагачи – „Д. - ***“ ЕАД и ЗАД „Е.“ АД, както и тяхно становище и голям брой съдебни книжа към тях, а и в открито производство по чл. 193 ГПК не му е предоставил възможност да докаже автентичността на представения от него предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Излага твърдения за неправилност на двете постановени решения поради съществени процесуални нарушения. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът ЧСИ С. Я. изразява становище, че молбата е недопустима, тъй като не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някои от основанията, посочени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, а в условията на евентуалност, че е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, съобрази следното: Съгласно приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, задължението за страната, за посочване на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е уредено изрично в чл. 306, ал. 1 ГПК като изискване за редовност на молбата за отмяна и произтича от извънредния характер на производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Преценката на съда, дали по естеството си твърдяните от ищеца факти са от „съществено значение” обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, за което Върховният касационен съд следи служебно. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима, а ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая по настоящото дело във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят не се позовава на нови обстоятелства и също така и не представя нови писмени доказателства, а единствено излага твърдение, че такова би било установяване на истинността на представения предварителен договор по предявен от него иск, но и който е оттеглен и не се е развило производството по него. Следва да се отбележи, че новооткритите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да са се осъществили преди приключване на съдебното дирене в последната инстанция по съществото на делото, т.е. да са преклудирани от силата на пресъдено нещо, формирана със съдебното решение. Когато твърдяният факт, от значение за спорното правоотношение, е осъществен след приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, същият не е преклудиран и би могъл да бъде заявен в ново производство. Видно от изложените твърдения в молбата, молителят твърди да е предявил иск за установяване на истинността на документ, по който е образувано производство по гр.д. 667/2024 по описа на СРС, но по който е оттеглен искът от страна на ищеца. В този смисъл не е налице позоваване на основание или доказателство, което да попадне под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Също така във връзка с посоченото основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК не се излагат такива обстоятелства, които да попаднат под цитираната разпоредба. Посоченото основание по чл.303, ал.1,т.5 ГПК има предвид случаи за страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По това основание молителят сочи, че не са му връчени препис от становище или отговор на искова молба или какъвто й да е друг документ или преписи от документи и сканирани такива от противната страна, която е оспорила документа, а също така и служебно е изключен документът без да е установено по безспорен начин, че е неистински. Но също така се изтъква, че самият молител във връзка с оспорването е представил по искане на съда оргинал на документа, както и заверено банково извлечение и препис от нот.акт, подписан от същите страни по предварителния договор и развива съображения по същество, че неправилно е изключен последния от доказателствата по делото, включително и е потвърдено в тази връзка първоинстанционното решение с решението на въззивният съд въпреки оплакванията във въззивната жалба и поради необсъждане на всички доказателства по делото. Тези оплаквания и изтъкнати доводи формално не попадат под основанието на чл.303, ал.1,т.5 ГПК на което се позовава молителят. С оглед указанията в т. 10 на Тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и доколкото от наведените в молбата за отмяна твърдения не може да се изведат надлежни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК, то същата следва да се остави без разглеждане. С оглед изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение