Определение № 4415 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3451/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Н. К. от гр. Севлиево, чрез адв. Балтов, срещу определение № 285/04.03.2026 година на Административен съд гр. Габрово по адм.д. № 75/2026 година. С последното съдът е отхвърлил искането на А. Н. К. от гр. Севлиево, обл. Габрово за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №GPAM-1899556/20.02.2026г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ гр.Габрово към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Габрово. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че процесният автомобил е нейна лична собственост, въпреки че е придобит по време на брака. Отрича съпругът й да е извършил установеното със заповедта нарушение. Прекратяването на регистрацията на ППС била мярка, с която се преграждала възможността тя да го управлява, като изпълнява пълноценно задълженията си на майка на две деца. Съдът не обсъдил липсата на финансова възможност за намирането на начин за осъществяване в пространството на тези задължения. Неправилно съдът, „в името на народа“ и в защита на „обществения интерес“ постановил несправедлив съдебен акт. Прави искане за отмяна на същия и за постановяване на друг, с който да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №GPAM-1899556/20.02.2026г. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Габрово е образувано по жалба на А. Н. К. от гр. Севлиево, обл. Габрово срещу Заповед за налагане на ПАМ №GPAM-1899556/20.02.2026г. по чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на мл. автоконтрольор към Сектор ПП Габрово към ОД на МВР Габрово. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС - л.а. Хонда Акорд с рег. №[рег. номер] за срок от 6 месеца, както и е отнето СР МПС №[номер], и са отнети 2бр. регистрационни табели на л.а. Хонда Акорд с рег. №[рег. номер]. Като извършител на деянието „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози“ е изписан В. К. К., съпруг на А. Н. К.. В жалбата на К. е инкорпорирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта. Противопоставят се възражения за затруднено финансово положение и невъзможност за осъществяване на задължения и грижи във връзка с отглеждане на двете им деца. За да отхвърли искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта, съдът е приел, че искането е допустимо, но неоснователно. Определението на АС гр. Габрово е валидно, допустимо и правилно при следните изводи от правна страна: Съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл.171 ЗДвП. Приложима в случая е нормата на чл.166, ал.4 АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Съгласно чл.166, ал.2 АПК, приложима на основание ал.4, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилен е изводът на състава на АС гр. Габрово в насока, че тежестта на доказване е за жалбоподателката, подала искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Предмет на доказване е възможността предварителното изпълнение на административния акт да й причини значителни и/или трудно поправими вреди, като анализът следва да се направи въз основа на обстоятелства настъпили след издаване на ЗПАМ. Такива обстоятелства жалбоподателката не доказва, за да се прави извод за възможност за настъпване на значителни и/или трудно поправими вреди. Правилен е изводът на състава на АС гр. Габрово в насока, че при анализ на защитимите от закона обществени отношения предвид тежестта на нарушението (управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози), за което е издадена ЗПАМ и е допуснато предварителното й изпълнение по закон, и индивидуалните права на гражданите с оглед засягане правата на съсобственик/съпруг, законодателят е този, който и в хипотеза на съсобственост, и в хипотеза на СИО върху ППС предпоставя като допустимо соченото засягане на правата на съсобственик/съпруг, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопастността на движението по пътищата (така Определение №3214/13.03.2018г. по адм. дело №3095/2018г. на ВАС, VІІ отд.). Безопасността на движението по пътищата е с оглед защитата на живота и здравето на участниците в движението. От друга страна законът не гарантира като защитим противопоставим интерес на съсобственика/съпруга, този да извършва ежедневните си нужди единствено с това МПС. Животът и здравето на съпругата и техните деца не са поставени под заплаха от невъзможността да си служат с точно този автомобил. Предвид гореизложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, съставът на Върховния административен съд