Определение № 4455 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3735/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Ж. П. срещу определение рег. №5274 от 8.3.2026 г. по ч.гр. д. №14629 по описа за 2025 год. на Софийския градски съд, ТО, ЧЖ-VI-Г състав, с което е оставена без уважение частната жалба против разпореждане № 180987 от 26.11.2025 г. по гр. д. № 26209 по описа за 2025 г. на Софийския районен съд 30 състав. Частният жалбоподател твърди, че определението е недопустимо, очевидно неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: Исковата молба на П. Ж. П., въз основа на която е било образувано гр. д. № 26209 по описа на Софийския районен съд, 40 състав, е била върната с определение № 23595 от 30.05.3035 г., което ищецът е обжалвал. Частната му жалба е оставена без уважение с указания, да я уточни и да представи доказателства за внесена държавна такса. В отговор на указанията П. П. се е позовал на чл.83, ал.2 от ГПК, което администриращият съд е възприел като искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса. Ето защо съдът му е изпратил заедно със съобщението от 22.07.2025 г. образец от декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, която той да попълни. Вместо да стори това, в молбата си от 23.07.2025 г. П. П. е заявил, че ще заплати държавна такса. Затова съдът му е указал да представи доказателства за внесена държавна такса с разпореждане от 1.08.2025 г., в което е посочил и сметката, по която таксата следва да се плати. Това разпореждане е връчено на частния жалбоподател на 8.8.2025 г. и в предоставения срок той не е представил доказателства за внесена държавна такса. Поради неизпълнение на указанията Софийският районен съд с разпореждане от 10.09.2025 г. е върнал частната жалба. Това разпореждане също е било обжалвано и въпреки дадените указания П. П. отново не е представил доказателства за внасяне на държавна такса, поради което и тази частна жалба е била върната с разпореждане от 26.11.2025 г. Софийският градски съд с обжалваното пред настоящата инстанция определение е потвърдил първоинстанционното разпореждане от 26.11.2025 г. Определението на въззивния съд е постановено без да са налице процесуални пречки и при наличието на всички процесуални предпоставки за разрешаване на спора относно редовността на частната жалба, поради което е допустимо. Не се констатира и очевидна неправилност на определението като квалифициран негов порок, тъй като не е приложена отменена правна норма, не е приложена правна норма в противоположен на вложения в нея смисъл и няма груби противоречия в мотивите с правилата на формалната логика. Не може да се допусне касационно обжалване на определението и по поставените от касатора въпроси. В първите два от тях касаторът се опитва да обоснове задължението на съда да провери дали той има право да бъде освободен от държавна такса, преди да върне частната жалба. Такова задължение за съда в случая не съществува. Съдът е дал възможност на частния жалбоподател да обоснове искането си за освобождаване от държавна такса посредством попълване на декларация по чл.82, ал.2 от ГПК, което той е отказал да стори, а вместо това е поел задължение да внесе държавната такса. При това положение първоинстанционният съд е могъл единствено да изисква внасянето на държавната такса, което е сторил, а въззивният съд е бил длъжен да провери само тези факти, свързани с внасянето/невнасянето на държавната такса. Други обстоятелства, като изложените в четвъртия въпрос на касатора/твърдения за отказ от правосъдие, невъзможност за плащане на такса и други подобни/ са без значение за контрола за законосъобразност на първоинстанционното разпореждане. Ето защо така формулираните въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Третият въпрос на касатора, в който се застъпва становището, че искова молба не може да бъде върната само заради преценка, че представлява злоупотреба с право, няма никакво отношение към предмета на спора. Законосъобразността на връщането на исковата молба би могло да се преценява, ако съдът беше сезиран с редовна частна жалба срещу това определение. Поради отказа на частния жалбоподател да отстранява нередовността на частните си жалби, до такъв контрол не се е достигнало. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение