Определение № 6364 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от 1. С. М. С. и П. Д. С.,чрез адв.Николова, и 2. Артекс“ ООД, чрез управителя П. Ш., срещу определение № 3451 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2196/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е прекратено производството по делото. В частните жалби се поддържат идентични оплаквания за неправилност на определението като се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Подадена е частна жалба от С. М. С. и П. Д. С.,чрез адв.Николова, и срещу постановеното по делото в производство по чл.248 ГПК определение №5862 от 27.06.2025г, с което е допълнено определение № 3451 от 11.04.2025 г. като в полза на Община Созопол са присъдени разноски в размер на 1500лв., дължими от С. М. С. и П. Д. С.. С довод, че искането за присъждане на разноските не е заявено своевременно, се иска отмяна на определението изцяло. Ответникът кмет на Община Созопол, чрез адв. Ангелова, в писмен отговор, излага становище за неоснователност на частните жалби и моли да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частните жалби срещу определение № 3451 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2196/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество - неоснователни. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане съединените за разглеждане в общо производство жалби на С. М. С. и П. Д. С., против заповед № 8-Z-829 от 30.08.2023 г. на кмета на Община Созопол, и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК във връзка с чл.131 ЗУТ, тъй като собствените на жалбоподателите имоти се намират в общ УПИ I- 10596, 10598, 10484, 10483, 10038, 10485 / идентичен с имот с идентификатор 67800.54.184 по КК/, който не граничи с новосъздадените три УПИ-та, а съседния имот с идентификатор 67800.54.183 /реализирана улица и паркинг/ не променя параметрите и предназначението си по действащия ПУП. Прието е също, че двамата жалбоподатели са се разпоредили със собствеността си през 2004г. в полза на „Анаксимандрос Трейдинг България“ ЕООД с нотариален акт № 169 от 31.03.2004 г. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № 8-Z-829 от 30.08.2023 г. на кмета на Община Созопол на основание чл.16, ал.1 и чл.134, ал.1,т.1 и т.2 и ал.2,т.6 във връзка с чл.18, ал.1, чл.110, ал.1,т.1 и т.2, чл.112, ал.1 и ал.2 от ЗУТ в служебна разработка е одобрен по т.1 - ПУП- ПРЗ на части от общински поземлени имоти с идентификатори 67800.8.309, 67800.8.310 и 67800.8.1113 по КККР на гр. Созопол, в местността „Каваци“ със създаване на три самостоятелни УПИ / УПИ II-8.309, УПИ III-8.309, 8.310 и УПИ IV-8.310, 8.1113/; т.2 - изменение на ПУП-ПУР на улица с о.т. от 1 до 23 в участъка от о.т. 21-22-23, като се заличават о.т. 22 и 23 и се обособява нов участък с о.т. 21-28к-28й-28и-28з; т.3 – ПУП-ПУР за осигуряване на транспортен достъп и трасета на техническата инфраструктура до новообразуваните УПИ и безпрепятствен достъп до поземлен имот с идентификатор 67800.8.1011 по КККР /морски плаж „Каваците - север“/ по нова обслужваща улица с о.т. 28 до 28т, отклонение с о. т. 28а-28б, продължение по о.т.28з-28и-28й-28к-21 на действащата улична регулация и два паркинга; по т.4 – одобрени са план-схемите по реда на чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. При така очертания обхват на процесната заповед, за да са надлежно легитимирани двамата жалбоподатели по реда на чл.131 ЗУТ да оспорват заповедта изцяло или в определена нейна част, следва собствените им имоти да са със засегнати регулационни граници, което в случая не е налице. Видно от приложените графични части на заповедта и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, собствените на жалбоподателите имоти са урегулирани по действащия план в общ УПИ I- 10596, 10598, 10484, 10483, 10038, 10485, който е идентичен с имот с идентификатор 67800.54.184 по действащата КК, който УПИ не се засяга както от изменението на уличната регулация, така и от одобрения първоначален ПУП-ПРЗ на новите УПИ II-8.309, УПИ III-8.309, 8.310 и УПИ IV-8.310, 8.1113. Единственият досег на УПИ I- 10596, 10598, 10484, 10483, 10038, 10485 е с част от съществуващата по действащия план, одобрен одобрена със заповед № 141/28.03.2002 г. на кмета на Община Созопол, улица от о.т. 21 до 28з, на която улица не се променят параметрите, т.е. не се засяга улично-регулационната граница на УПИ I- 10596, 10598, 10484, 10483, 10038, 10485. По отношение на предвиденото застрояване в новообразуваните УПИ, както правилно е приел първоинстанционният съд, не са налице условията по т.2,3 и 4, ал.2,чл.131 ЗУТ, тъй като УПИ I- 10596, 10598, 10484, 10483, 10038, 10485 не отстои дори през улица от тях, тъй като няма излаз на улицата с о.т. 28 до 28т. Неоснователно е позоваването в частните жалби на допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционният съд чрез недопускане на допълнителен въпрос на вещото лице, тъй като обстоятелството дали има издадена заповед по чл.16, ал.6 ЗУТ не сочи на приложена, респ. неприложена регулация. Планът по чл.16 ЗУТ има транслативет ефект, а въпросната заповед е с удостоверителен характер - Тълкувателно решение №3 от 28.03.2011г. по тълк. д. № 3/2010г. на ВКС. Освен това експертизата е установила ,че уличната регулация е приложена в частта, тангираща с УПИ I- 10596, 10598, 10484, 10483, 10038, 10485 и в тази част улицата е нанесена в КК като общинска собственост с два отделни идентификатора. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. По частната жалба на С. М. С. и П. Д. С. срещу определение №5862 от 27.06.2025г постановеното по адм. дело № 2196/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производство по чл.248 ГПК, по искане на ответника в първоинстанционното производство - кмет на Община Созопол да се присъдят разноските по делото, съставляващи договорено и заплатено адв. възнаграждение по приложените към искането доказателства - Договор за правна защита и съдействие № 15/09.02.2024 г., фактура № 252/09.02.2024 г. и извлечение от банкова сметка за извършено плащане. Първоинстанционният съд е приел, че искането е допустимо и основателно, тъй като по делото не е даван ход по същество, а прекратителното производството определение № 3451 от 11.04.2025 г. е постановено в закрито заседание, поради което го е допълнил, като е осъдил жалбоподателите С. М. С. и П. Д. С. да заплатят поравно в полза на Община Созопол разноски в размер на 1500лв, съставляващи заплатено адв.възнаграждение. Определението е правилно. В последното по делото в първата съдебна инстанция открито съдебно заседание, проведено на 09.04.2025г., е прието заключението на съдебно-техническата експертиза, оставено е без уважение искането на жалбоподателите за допускане на допълнителна експертиза и е отложено делото за 30.04.2025г. за събиране на доказателства по същество. В закрито заседание на 11.04.2025г. е постановено определение №3451 по делото, с което същото е прекратено поради недопустимост на жалбите. Следователно не е даван ход по същество на делото за да се приеме, че е преклудирана процесуалната възможност за ответника да заяви надлежно искането си за присъждане на разноски. Предвид това и на основание чл.143, ал.3 АПК процесуално обосновано с обжалваното определение е допълнено определение № 3451 от 11.04.2025 г. като е присъден доказаният размер на реално направените от ответника разноски за проц.представителство. Възражението за прекомерност се явява неоснователно, тъй като адв.възнаграждение е съобразно визирания в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 за възнаграждения на адв.работа минимум от 1250лв с ДДС. Предвид изложеното, определението следва да се остави в сила. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение