Решение № 10257 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2018 г.

Решение № 10257 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на И. А. К. и на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С. против решение № 976/16.02.2018 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 7616/2016 г. И. А. К., чрез адв. В. С. Н. обжалва решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 22002215003282-091-001/16.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП град С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не оспорва фактите, установени от първоинстанционния съд. Счита за неправилни направените правни изводи относно основанието за прилагане на особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Счита, че основният фактически въпрос, който е от значение за законосъобразността на определените задължения е въпросът за банкови транзакции, посочени по референтни номера в седем справки, представени по делото, които удостоверяват тегления на суми от банкови сметки в общ размер 145 720.31 лева за периода до 31.12.2006 г. Поддържа довод за допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при събирането на доказателствата, поради непълнота на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Счита за неправилно некредитирането на справките от съда, тъй като са подписани от И. К., макар и да са потвърдени от банката. Вторият фактически въпрос, който неправилно е разрешен от съда е по отношение лизинговите вноски за придобиване на автомобил и придобиване на недвижими имоти. Касационният жалбоподател счита, че вноските са за сметка на З. К.. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град С. обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № № 22002215003282-091-001/16.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП град С., относно установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 13 926.06 лева и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата. Този касатор твърди, че неправилно съдът е изключил от разходите на ревизираното лице за 2008 г. сумата 17 237 лева, като е приел, че представлява лизинговата стойност на лек автомобил, придобит по договор за покупко-продажба от 27.10.2008 г. По делото не е доказан начина на плащане по договора за лизинг, а изводите на съда се градят на уговореното в договора. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Всяка от страните оспорва насрещната касационна жалба като неоснователна. Съображенията на И. А. К., чрез адв. В. Н. са изложени в представен по делото писмен отговор. По отношение на юрисконсултското възнаграждение се поддържа становище, че следва да бъде определено по Закона за правната помощ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е ревизионен акт, в частта, в която е изменен и потвърден при обжалването по административен ред и на И. А. К. са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 15 549.76 лева, за 2009 г. в размер на 2 717.19 лева, за 2010 г. в размер на 5 347.27 лева, за 2011 г. в размер на 331.15 лева и за 2012 г. в размер 3 508.49 лева и съответните лихви. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие на декларираните и получените доходи с имущественото състояние на задълженото лице за ревизирания период. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на установения данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 13 926.06 лева и съответните лихви и е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови този резултат съдът е обсъдил доказателствата по делото и е приел, че е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Обсъдил е твърденията на ревизираното лице за изтеглени парични суми от банкови сметки в общ размер на 145 720.31 лева към 31.12.2006 г. и за налични парични средства от 27 317.27 лева, съхранявани в каса и е направил извод, че не са доказани. Разполагаемите парични средства към началото на ревизирания период 1.01.2007 г. е определил в размера, признат от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град С. - 88 012.35 лева. По отношение на сумата от 38 000 лева, за която И. К. е твърдял, че е получил от родителите си през 2007 г. и 2008 г., съдът е установил, че сума в общ размер на 38 312. 35 лева е била налично по банкова сметка в ОББ АДД. на А. К. (баща) в качеството му на ЕТ "З. - А. К.". Обсъдил е доходите на родителите за периода от 2001 г. до 2007 и 2008 г. е и приел, че не са разполагали с посочената сума, която да предоставят на сина си. За 2008 г. от разходите в ревизионния акт съдът е изключил сумата 17 237 лева, представляваща цена за придобития на 27.10.2008 г. лек автомобил Ф. П.. От договора за покупко продажба съдът е установил, че тази сума представлява лизинговата стойност на автомобила без ДДС, която е изцяло платена от И. К. преди сключването му по схема съгласно договор за лизинг № 446/2006 г. Лизинговият договор не е представен по делото, но с оглед датата на сключването му, съдът е приел, стойността на автомобила е изплатена за периода от 2006 г. до 27.10.2008 г., поради което незаконосъобразно органите по приходите са приели, че сумата от 17 237 лева е платена изцяло на 27.10.2008 г. Изложил е мотиви, че доказателствената тежест за установяване точния размер на разходите през ревизирания период на 2008 г. е на органите по приходите, които не са ангажирали доказателства в тази връзка. По тези съображения съдът е формирал данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за доходите на И. К. в размер на 139 260.59 лева (75 058.14 лева приходи и 214 318.73 лева разходи) и е определил дължим данък в размер на 13 926.06 лева. За разликата над тази сума до пълния размер на данъка от 15 549.76 лева, е отменил ревизионния акт. Останалите възражения на ревизираното лице, са отхвърлени като неоснователни. В решението е установено, че през 2008 г. разходите са придобиване на автомобил и недвижими имоти и на името на З. К. - брат, са платени от И. К. чрез банкови преводи. Според съда за данъчното облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е без значение на чие име е придобито имуществото, а за чия сметка са извършени разходите. След като е доказано, че разходите са извършени от ревизираното лице, без да са финансирани със средства на други лица, законосъобразно са включени в преценката относно имущественото му състояние. По отношение на доходите и разходите на И. К. за ревизираните периоди 2009 г. - 2012 г. съдът е приел, че не са налице основания за корекция. Обосновал е извод за законосъобразност на определените приходи и разходи, формираната данъчната основа и размера на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Касационната жалба на И. А. К. е неоснователна, по следните съображения: Основното възражение в касационната жалба е, че незаконосъобразно не му е призната сумата от 145 720.31 лева, изтеглени суми от банкови сметки за периода от м. 04.2004 г. до м. 12.2006 г. Възражението е неоснователно, но по съображения, различни от изложените в мотивите на обжалваното съдебно решение. Неправилно съдът не е кредитирал представените справки за изтеглени суми от банкови сметки за посочения период, потвърдени от "У. Б." АД с подпис на Р. К. - МОД и печат на банката. Видно от мотивите на решението на директора на дирекция ОДОП - С., тези документи са кредитирани като годни доказателства, тъй като са потвърдени от банката, а посочените в тях остатъци по сметките към 1.01.2007 г. (общо 22 317.28 лева) съответстват на началните им салда към същата дата - 1.01.2007 г. съгласно информацията предоставена от банката в хода на първата ревизия, след разкриване на банкова тайна. При тези факти, решаващият орган изрично е посочил, че няма основания да не бъдат кредитирани заверените от банката справки. На това основание е уважил възражението на И. К. относно размера на началното салдо и е признал такова в размер на 45 000 евро, като е съобразил както изтеглените суми в общ размер 145 720.31 лева, така и твърдението на ревизираното лице за размера на спестяванията му към 1.01.2007 г., липсата на други доходи и разходите за издръжка и живот, както и данните за разходи във връзка с покупка на имоти през посочения период. Съобразявайки всички тези обстоятелства, директорът на дирекция ОДОП - С. изрично е посочил, че разликата от 57 707.96 лева е достатъчна да покрие разходите на ревизираното лице за периодите до 31.12.2006 г., поради което е приел, че началното салдо е в размер на твърдените от И. К. 45 000 евро или 88 012.35 лева. От изложеното е видно, че изтеглените суми от банковите сметки за периода от м. 04.2004 г. - м. 12.2006 г. са взети предвид при определяне началното салдо към 1.01.2007 г. Признатият размер на наличните парични средства от 45 000 евро, съвпада с твърдението на ревизираното лице в писмените му обяснения на л. 590 от административната преписка относно разполагаемите парични средства в началото на ревизирания период. С оглед на изложеното възражението в касационната жалба на И. А., че представените справки за изтеглени суми за периода м. 04.2004 - м. 12.2006 г. не са взети предвид при определяне на началното му салдо, са неоснователни. Съдът е приел за законосъобразен формираният размер на наличните парични средства към 1.01.2007 г. от 88 012.35 лева, поради което допуснатото нарушение на процесуалните правила при преценката на тези документи и при събирането на съдебно - счетоводна експертиза, не се отразява на крайните изводи за законосъобразност на данъчната основа и размера на задълженията. Останалите твърдения за налични парични средства в размер на 38 000 лева, получени от родителите през 2007 г. и 2008 г., както и в размер на 27 317.27 лева, съхранявани в каса, са останали недоказани. По отношение на разходите за лизингови вноски и плащане цената за придобиване на недвижим имот в съсобственост със З. К. (брат) правилно съдът е приел за установено, че са направени от И. К.. Този извод се подкрепя от представените платежни нареждания, от които е видно, че платените суми са от банковата сметка на ревизираното лице. Твърденията, че са платени със средства предоставени от брата З. К. не са подкрепени с доказателства. Останалите приходи и разходи не са били спорни между страните, поради което законосъобразно съдът е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред за всеки от ревизираните периоди на 2008 - 2012 г. Размера на определената данъчна основа и размера на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ съответстват на доказателствата по делото и материалния закон, поради което решението в частта, в която е отхвърлена жалбата и е потвърден ревизионния акт е правилно постановено и следва да се остави в сила. Касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - С. е неоснователна. Оплакването е за неправилна преценка на доказателствата по делото относно разхода за придобиване на лек автомобил по договор за покупко-продажба от 27.10.2008 г. Този касационен жалбоподател счита, че цената от 17 237 лева е платена към момента на сключване на договора и следва да се включи в разходите на ревизираното лице за 2008 г. Правилно съдът е съобразил уговореното в договора за покупко-продажба (л. 845), според което цената за придобиване е получена напълно и в брой от продавача преди продажбата, съгласно схема и начин на плащане по договор за лизинг № 446/2006 г. При това положение не може да се приеме, сумата от 17 237 лева е платена на датата на продажбата. Данни и доказателства за това не се съдържат в договора за покупко - продажба. Тежестта за установяване на това обстоятелство е на органите по приходите, които твърдят, че разходът е направен на 27.10.2008 г. и следва да бъде включен в разходите за този ревизиран период. По делото не са ангажирани такива доказателства, поради което законосъобразно съдът е изключил от разходите посочената сума и е отменил установения данък за разликата над 13 926.06 лева и съответните лихви. Решението в тази част не е засегнато от порок по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на администрацията в размер на 1 304.90 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес по касационната жалба на насрещната страна. Възражението на адв. Ненов, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по Закона за правната помощ е неоснователно. Разноските на администрацията при решаване на спора по същество се определят на основание чл. 161 ДОПК, поради което нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК не намира субсидиарно приложение. О. И. А. Кръстев не са представени доказателства за направени разходи за адвокатска защита в касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение