Определение № 35 от 18.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 759/2015 г.

Производството е по член 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба №3240/18.03.2014г.,подадена от М. В. И.,чрез пълномощника му адвокат С. Н.,против определение №354/17.02.2014г. на Софийски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№477/2014г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане жалбата на М. В. И.,подадена чрез адвокат Н.,срещу решение №470/21.01.2014г. по гр.д.№16455/2013г. по описа на Софийски градски съд,ГО,І-ви въззивен състав и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат оплаквания,че обжалваното определение е неправилно и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,което е довело и до неговата необоснованост,като се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба [фирма],София,чрез пълномощника си адвокат С. М.,в депозирания по делото писмен отговор,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. С определението,предмет на настоящата частна жалба,съдът е изложил доводи,че обжалваният пред него съдебен акт за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание член 433,ал.1,т.1 ГПК,като постановено в производство по член 435,ал.1 ГПК,съгласно разпоредбата на член 437,ал.4,изр.2 ГПК,последното не подлежи на обжалване. Видно от данните по делото,Софийски градски съд е сезиран с частна жалба,подадена от [фирма],взискател по посоченото в същата изпълнително дело срещу постановлението от 10.07.2013г.,постановено по същото изпълнително дело,с което производството по него е било прекратено,на основание член 433,ал.1,т.1 ГПК,като е образувано ч.гр.№16455/2013г. по описа на Софийски градски съд,І-ви въззивен състав.Производството по делото е приключило с решение №470/21.01.2014г.,постановено по горното дело,с което се отменя обжалваното постановление на ЧСИ,който съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на член 437,ал.4 ГПК,решението на окръжния съд,постановено в производство по обжалване действията на съдебен изпълнител,не подлежи на обжалване,поради което по отношение на този съдебен акт,по силата на изрична правна норма е изключен инстанционния контрол и апелативният съд не разполага с правомощието да разгледа подадената жалба,както правилно е приел САС с обжалваното с настоящата частна жалба определение. На ответника по частната жалба [фирма],София, не следва да се присъдят поисканите с писмения отговор на частната жалба разноски по делото за настоящата касационния инстанция,в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.В приложения към отговора договор за правна защита и съдействие №0223904/03.02.2015г./лист 10 от делото/,е отразено само договореното възнаграждение от 600 лева,без да е посочен,както начина за плащане,така и че е изплатено в брой,поради което касационният съд намира,че същите не са реално сторени.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС,съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението,като в договора следва да е вписан начина на плащане-ако е по банков път,задължително се представят доказателства за това,а ако е в брой,то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка,каквито предпоставки не са налице в настоящия случай. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд