Определение № 283 от 22.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1225/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 148 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 154/2012 година на Кърджалийски окръжен съд е потвърдено решение № 5 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 1487/2011 г. на Кърджалийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД за сумата 17867 лева, предявен от Х.-Б. Ш. С. от [населено място] против Л. И. М. от [населено място]. В решението е прието за установено, че с пълномощно от 03.06.2008 г. ищецът е овластил ответника да се разпореди със земеделските му земи в землището на [населено място] по цени, каквито определи, както и да получи продажната цена от имотите. С нот. акт № 102, дело № 100/2009 г. на нотариус с район на действие Кърджалийски районен съд, ответникът е продал земеделските земи на ищеца, в т.ч. и земите на трети лица срещу сумата 53600 лева. До приключване на съдебното дирене пред въззивния съд ответникът не е отчел на ищеца получената продажна цена от имотите, дължима съобразно частта на ищеца в размер на 17867 лева, поради което предявеният иск за отчет по мандатната сделка е уважен като основателен. Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от Л. И. М.. Поддържа се, че е налице противоречива практика на съдилищата по обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси: допустими ли са свидетелски показания за доказване на плащане, когато липсва писмен акт, установяващ паричното задължение, както и за установяване на плащане, извършено между роднини до четвърта степен по съребрена линия, разрешен в противоречие с решение от 09.02.2010 г. по гр.д. № 476/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд и решение по гр.д. № 121/2012 г. на Ямболски окръжен съд, решение № 13 от 15.01.1970 г. по гр.д. № 2028/1969 г. на І г.о. ВС на РБ и решение № 2279 от 30.09.1964 г. по гр.д. № 1286/1964 г. І г.о. ВС РБ. Ответникът по касационната жалба Х.-Б. Ш. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийски окръжен съд. Повдигнатите в изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда. Изводът, че ответникът не е отчел на ищеца получената продажна цена от имотите е формиран въз основа на анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели. Без да съобразява ограниченията по чл. 164 ГПК, съдът е обсъдил показанията на всички разпитани по делото свидетели, ценейки ги наред с представените писмени доказателства, излагайки мотиви защо и в коя част възприема показанията им като достоверни и непротиворечиви и въз основа на тях е формирал изводите си за фактите по делото, поради което въпросът допустими ли са свидетелски показания, когато задължението не е възникнало от писмен акт не е обуславящ обуславащ изхода на делото. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение