Решение № 2354 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10929/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, срещу Решение № 3691 от 14.11.2024 г., постановено по административно дело № 565/2024 г. от Административен съд /АС/ – Благоевград, в частта му, с която е отменена негова Заповед № РД09-150/25.02.2022 г. в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ /ПДП/ за кампания 2021 г. са останали 12.378 ха, представляващи част от БЗС № 38916-853-8-1 с площ от 12.44 ха. находящ се в землището на [населено място], заявени за подпомагане със заявление с УИН 01/200521/41922 и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението. Иска същото да бъде отменено и да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба – Д. И. Р., чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмено становище оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Оспореното в настоящото производство първоинстанционно решение е постановено след като с Решение № 5179 от 24.04.2024 г. на ВАС – Пето отделение, по адм. д. № 2621/2023 г., на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК е отменено Решение № 2160 от 16.12.2022 г. по адм. д. № 257/2022 г. на Административен съд - Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт по отношение на останалите извън одобрения окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2021 г. 12.378 ха, представляващи част от БЗС № 38916-853-8-1 с площ от 12.44 ха., находящ се в землището на [населено място], е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Министерство на земеделието, създава системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране – компютърно разчитане на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от същата, с цел отразяване на реално състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на ресорния министър и се обнародва в „Държавен вестник“. Критериите за допустимост за подпомагане са регламентирани в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/26.03.2018 г., според който допустими за подпомагане са площи, които са постоянно затревени (пасища и ливади), ако на тях има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за видовете от чл. 10, ал. 1, т. 2 – независимо от височината), които са с мозаечно разположение, и/или има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, и следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. Вярно е, че в конкретния случай при постановяване на решението съдът е формирал изводите си за релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и най – вече на приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, но това не води до извод за основателност на наведения от касатора довод за пресъздаване на погрешни разсъждения на вещото лице. В тази насока следва да бъде посочено, че експертизата е приета от съда на проведеното на 14.10.2024 г., не е била оспорена от страните, при което правилно съдът е ползвал констатираните със специални знания факти и обстоятелства по делото. След запознаване с приложените по делото доказателства и извършване на справка в МЗХГ, както и собствено дешифриране на ортофотокартата за 2021 г. и посещение на място, експертът е установил, че в преобладаващата част парцела е зает от тревна растителност, като в него има малко на брой мозаечно разположени иглолистни храсти – клек и хвойна, в минимално процентно съотношение от цялата му площ - 0.0619 ха. или 0.498%, а останалата площ от 12.378 ха.е допустима и следва да се включи в допустимия слой. Във връзка с изложеното, административният съд правилно е кредитирал неоспореното от страните експертно заключение, въз основа на което е извел обосновани правни изводи за спазване на изискванията за допустимост на процесната пред него площ, съгласно цитираната по-горе разпоредба. С оглед горните съображения, обжалваното решение, в частта, с която е отменена Заповед № РД09-150/25.02.2022 г. на Министъра на земеделието и храните в частта ѝ, в която извън одобрения окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2021 г. са останали 12.378 ха, представляващи част от БЗС № 38916-853-8-1 с площ от 12.44 ха. находящ се в землището на [населено място], заявени за подпомагане със заявление с УИН 01/200521/41922, следва да се остави в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 613,55 евро с равностойност в лева 1200 лева, платими от касатора. Направеното от последния възражение за прекомерност в тази връзка е неоснователно – договореният и заплатен от хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, като същият е в размер, който не надхвърля значително минималния, определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение