Решение № 8789 от 31.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД с адрес на управление гр. София против решение № 13651 от 21.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2265/2024 г. по описа на Административен съд- София град,с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавен фонд „Земеделие“ искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 109,67 лв., представляващо пропусната полза, изчислена като законна лихва за забава върху главницата от 10 932,04 лв., дължима по подробно описани в съдебното решение заявки за плащане по схема „Училищен плод“ и по схема „Училищно мляко“ в хода на съдебното производство главницата е надлежно изплатена/ за периода от изтичането на тримесечния срок по чл. 19, ал. 4 от приложимата Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения ( Наредбата ) за всяка от заявките до датата на подаване на исковата молба – 01.03.2024 г., както и за присъждане на мораторна лихва в размер на 1 168,98 лв. върху претендираното обезщетение за периода от 01.03.2024 г. до изплащането на главницата на 06.12.2024 г. Касаторът твърди частична недопустимост на съдебното решение поради частичното му постановяване извън предмета на спора, съответно – неправилност на същото – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска решението да бъде частично обезсилено, а в останалата част – отменено, като в отменената като неправилна част да бъде постановено решение по същество, с което ВАС да уважи поддържаните от ищеца и допустими за разглеждане до постановяване на определението за даване ход на делото по същество негови искови претенции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД – гр.София, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), не изпраща представител. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е образувано по искова молба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД- гр.София срещу Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- претърпени загуби в общ размер на главница от 10 932,04 лв., представляваща сбора от неплатени, но заявени като дължими разходи по чл.4, ал.6 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения- Схема“Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ /Наредбата/ по подадени от дружеството заявки за плащане № 01/22/081019/97518 от 02.01.2020 г., № 02/22/081019/97518 от 02.01.2020 г., № 03/22/081019/97518 от 10.02.2020 г., № 04/22/081019/97518 от 02.03.2020 г., № 05/22/081019/97518 от 10.04.2020 г. по схема „Училищен плод“ и заявки № 01/22/181019/97518 от 02.01.2020 г., № 02/22/181019/97518 от 02.01.2020 г., № 03/22/181019/97518 от 10.02.2020 г., № 04/22/181019/97518 от 02.03.2020 г. и № 05/22/181019/97518 от 10.04.2020 г. по схема „Училищно мляко“, както и за присъждане на обезщетение от общо 4 109,67 лв., представляващо пропусната полза, изчислена като законна лихва за забава върху сумата от 10 932,04 лв., дължима по подадените от дружеството заявки за плащане за периода от изтичането на тримесечния срок по чл. 19, ал. 4 от приложимата наредба за всяка отделна заявка до подаването на исковата молба на 01.03.2024 г. Предявен е и иск за сумата от 1 168,98 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 01.03.2024 г. до изплащането на главницата на 06.12.2024 г. За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на исковата молба не е бил завършен фактическият състав за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е посочил, че Уведомително писмо изх. № 01-2600/1894 от 07.04.2023 г. е отменено с влязло в сила съдебно решение, но административната преписка е върната на органа за ново произнасяне, поради което административното производство не е приключило с отмяната на административния акт. Прието е, че производството е приключило едва на 06.12.2024 г., когато ДФЗ е изплатил на дружеството сумата от 10 932,04 лв. главница, като преди този момент вземането за обезщетяване на претендираните вреди не е било ликвидно и изискуемо. Поради това съдът е приел, че към 01.03.2024 г. не е съществувало подлежащо на обезщетяване вземане за вреди, изчислени като законна лихва върху неизплатената сума на главницата, формирана като сбора от главниците по всички, фигуриращи в предявените за плащане заявки по Наредбата. Съдът е заключил, че по делото не се доказва и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения административен акт и претендираните имуществени вреди. Посочено е, че законната лихва и мораторната лихва не са установени като типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния акт на ДФЗ. С оглед неоснователността на главната претенция съдът е отхвърлил и акцесорния иск за мораторна лихва, като е приел, че задължението за лихва следва съдбата на главното вземане. Решението е валидно, но недопустимо. Правилно АССГ е приел, че предмет на спора, след постановяване на Определение № 4507/10.02.2025г. по делото, с което производството по отношение на предявената с исковата молба по посочените в нея заявки сума от общо 10 932.04 лв главница е прекратено поради плащането й в хода на съдебното производство, остава претенцията за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от забавеното плащане на дължимите главници по процесните заявки, считано от изтичане на тримесечния срок по чл.19 от Наредбата до плащането на главниците по тях. Претенцията за пропуснати ползи за забавеното плащане на главниците се изчислява като равностойността на законната лихва върху всяка дължима главница за посочения по-горе период. Първоначално исковете са предявени както за главницата по заявките в общ размер на 10 932,04 лв., така и за обезщетение за забавеното ѝ изплащане. След заплащането на главницата от ДФЗ на 06.12.2024 г., с молба от 03.01.2025 г. ищецът е оттеглил исковете в частта им за вече изплатената главница и е поддържал единствено претенциите за обезщетение за пропуснати ползи по всяка отделна заявка. С Определение № 4507 от 10.02.2025 г. производството по отношение на главниците е прекратено. Последващото им плащане погасява основното задължение по заявките, но не заличава настъпилите преди това вреди от забавеното изпълнение на това задължение. Въпреки че, както в първоначалната си искова молба, така и в молбата си от 03.01.2025г., ищцовото дружество подробно индивидуализира заявките, от заплащането на които претендира както главница, така и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на дължимата лихва върху нея и сред тези заявки не фигурират такива с вх. № 01-06/22/181119/97583, АССГ недопустимо както в мотивите на съдебния си акт, така и в диспозитива му, е приел, че е сезиран да се произнесе по заявки за плащане, които в нито един момент от съдебното производство пред него не са съставлявали фактическо основание за предявените пред съда искови претенции. Видно както от мотивите на съдебното решение, така и от диспозитива му, АССГ е приел, че е сезиран с претенции по заявки №№ 01/22/081119/97583 от 02.01.2020г.; 02/22/081119/97563 от 02.01.2020г; 03/22/081119/97583 от 10.02.2020г.; 04/22/081119/97583 от 02.03.2020г.; 05/22/081119/97583 от 10.04.2020г. и 06/22/081119/97583 от 26.05.2020г. Ищцовото дружество не е сезирало съда с каквито и да било претенции по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, основаващи се на такива заявки. Като се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството – върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне по заявките за плащане, с които съдът е сезиран с първоначалната искова молба и допълнителните, уточняващи исковата претенция такива. Доколкото с една и съща заявка за плащане са претендирани суми за главница в размер на невъзстановени разходи по чл.4, ал.6 от Наредбата както по мярка“Училищен плод“, така и по мярка „Училищно мляко“, съответно – за обезщетение за забавено плащане на тази главница, не е налице разбивка по основания /заявки/ на платената на 06.12.2024г. сума от общо10 932,04 лв, а и от допустимите за произнасяне по същество заявки №№ 01/22/181019/97518 от 02.01.2020г.; 02/22/181019/97518 от 02.01.2020г; 03/22/181019/97518 от 10.02.2020г. и 04/22/191019/97518 от 02.03.2020г. / поради липса на достатъчна индивидуализация/ не би могло да се прецени дали се претендират суми във вид на обезщетение за пропуснати ползи от по-късно платена главница по мярка „Училищен плод“ или по мярка „Училищно мляко“, то, дори тези претенции да са основателни / каквото е принципното становище на настоящия касационен състав/, същите не могат да бъдат индивидуализирани, съответно – присъдени надлежно. По горните съображения на обезсилване подлежи цялото съдебно решение. След обезсилването му, делото следва да бъде върнато на друг състав на АССГ, който, освен произнасяне по претенциите, с които е сезиран, следва да изиска от ищеца и копия от самите заявки за плащане, както и по-подробна индивидуализация на основанията за вече реализирното на 06.12.2024г. плащане на главницата по десетте заявки, по които се претендира обезщетението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3, предл второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение